Начало Водещи Завладяването на космоса: Загуба на време или мечта, която се сбъдва?

Завладяването на космоса: Загуба на време или мечта, която се сбъдва?

79
космос
Снимката е илюстративна

„Земята е люлката на човечеството, но не можеш да прекараш целия си живот в люлка“, казва Константин Е. Циолковски, бащата на съвременната космонавтика. 

Необятността на Слънчевата система се превръща в новата площадка за игра не само за космическите агенции, но и – което е напълно безпрецедентно – за калифорнийските милиардери. За да я изследват в свободното си време, компанията SpaceX на Елон Мъск създаде програма, наречена Starship, чиято 120-метрова ракета носител е повод за суперлативи. 

Тя е най-голямата и най-мощната ракета, създавана някога, като по размери

надхвърля мегаракетата SLS на НАСА (98 м), а по тяга при излитане превъзхожда тази на легендарния Saturn V от лунните мисии на Apollo. Скъпоценност на технологията.

„Ш…а голяма ракета“, както я нарича милиардерът с характерния си „учтив“ език. 

Но преди всичко тази нова ракета е проектирана така, че да може да се използва повторно, подобно на самолет. Първата степен се възстановява, както вече се случва с Falcon 9 (след като достави товара си, тя се връща на баржата с име „Разбира се, че все още те обичам“ край бреговете на Флорида), но също така и втората степен, което е много по-сложна операция. 

В крайна сметка Super Heavy ще трябва да се върне на Земята срещу своята стартова кула, докато Starship ще каца на повърхността с помощта на ретроракети.

За съжаление, по време на изстрелването си през юни 2023 г. от Звездната база в Бока Чика, в далечния юг на Тексас, Starship успява да напусне стартовата площадка, но експлодира четири минути след излитането. 

„Научихме много за следващия тест за издигане след няколко месеца“, написа в Туитър Елон Мъск, който видимо не се трогна от този полупровал, въпреки че той беше предаван на живо по телевизията в целия свят. 

Идеята на ракетата за многократна употреба, голямата стратегия на Илон Мъск, е да се намалят цените до „няколко милиона долара за полет“. Това е императив за милиардера, който смята, че хората ще се нуждаят от стотици ракети „Старшип“, за да имат някакъв шанс да се превърнат в това, което той нарича „многопланетен вид“. 

Крайната му цел е да създаде автономна колония на Марс, за да осигури оцеляването на човешкия вид. Нищо по-малко. Във всеки случай флотите на „Старшип“ ще бъдат използвани за транспортиране на хора и тонове оборудване за изграждане на първите бази за живот там. 

Starship се стреми да се превърне и в инструмент за бързо придвижване на войски и оборудване за Пентагона и се разглежда като алтернатива на самолетите за дълги разстояния за превоз на пътници между най-големите мегаполиси в света.

Starship ще направи революция на пазара за изстрелване в космоса. Илон Мъск смята, че ще бъде възможно да се изстрелват „няколко кораба Starship на всеки шест до осем часа“. Това означава до три изстрелвания на ден!

Всичко това от базата „Старбъс“ в Бока Чика (Тексас) и Кейп Канаверал (Флорида), където в момента се изгражда нова стартова площадка. 

С безпрецедентните си размери ракетата ще има капацитет на полезен товар от 100 тона в ниска околоземна орбита, четири пъти повече от Ariane 6, което открива широк спектър от възможности.

Единствено Китай в момента проектира ракета-носител, която до 2030 г. ще може да извежда в космоса полезен товар над 140 тона. 

Милиони туристи в нулева гравитация?

Благодарение на развитието на особено иновативни нови технологии (в областта на транспорта, комуникациите, енергетиката и т.н.) достъпът до космоса постепенно ще стане по-достъпен. Започва ерата на космическия туризъм.

От началото на космическата история досега в космоса са изпратени около 600 души. 

През следващото десетилетие тази цифра ще се увеличи десетократно. Космическият туризъм ще съчетае развлекателните дейности, които ще финансират следващите технологии и бъдещето на завладяването на космоса, с изследователската дейност.

Космическите станции несъмнено ще бъдат смесени и ще могат да приемат както любители, които искат да направят няколко пируета в нулева гравитация, така и напълно обучени професионалисти.

Съединените щати, Китай и Европа са в ожесточена конкуренция за завладяване на този нов туристически пазар.

През юни 2023 г. компанията Virgin Galactic на британския милиардер Ричард Брансън дава възможност на четирима заможни туристи да изпитат за първи път пътуването в космоса.

Всеки пътник трябваше да плати 450 000 долара, за да се издигне в небето далеч отвъд нашето въздушно пространство. 

Целта на компанията е да достигне 400 полета годишно.

Компанията на Джеф Безос, Blue Origin, също продаде първите си билети на милиардери и знаменитости от шоубизнеса и корпоративния свят, както и SpaceX и Space Adventures. Факт е обаче, че само за десет минути в космоса трябва да се платят не по-малко от 200 000 евро. Тази цена ще се понижи след 2025 г. 

Много коментатори все още смятат, че космическите програми са загуба на време и пари или че са просто борба между егото на милиардери. 

От бебешките пелени до одеялата за оцеляване, от въздушните възглавници до фотосензорите в смартфоните ни, от матраците с мемори пяна до високотехнологичните спортни обувки: покоряването на космоса буквално промени живота ни, макар често да не го осъзнаваме.

Да не забравяме и GPS, който ни позволява да определяме географското си местоположение и да намираме пътя си по света. Именно програмата „Спутник“ между 1957 и 1961 г. постави основите на съвременния GPS. 

По отношение на здравето напредъкът, постигнат благодарение на покоряването на космоса, е също толкова завладяващ.

Магнитно-резонансната томография (МРТ) и телемедицината се раждат благодарение на космонавтиката. Първото изкуствено сърце е разработено благодарение на сътрудничеството между професор Ален Карпентиер и Astrium, космическото дъщерно дружество на EADS. 

Завладяването на космическото пространство е от решаващо значение, тъй като стимулира технологичната конкуренция и ускорява научния прогрес. Сигурно е, че ще продължи да го прави и през следващите години.


Статията е достъпна в Forbes