Изумруден, маслинен, тюркоазен… В планинския масив на Андите в Югозападна Колумбия кратерът на един вулкан приютява очарователна „лагуна“ в петдесет нюанса зелено – природно съкровище, застрашено от масовия туризъм и пазено от местната общност, пише Франс прес.
Изкачването на вулкана Азуфрал, който се издига на 4070 м височина в департамента Нариньо, недалеч от Тихия океан, не е просто въпрос на трекинг и физическа подготовка.
„Предците на лагуната не обичат да бъдат обезпокоявани (…) Първо трябва да поискате разрешение от природата“, казва 41-годишният Хорхе Аревало, един от пазачите на вулкана.
Тъй като е затворена за посещения от коренното население Пасто, което я охранява, до „зелената лагуна“, представляваща планински езера, може да се стигне само с изричното разрешение на местния губернатор на коренното население.
Скрито съкровище
Сравнима с легендарните сини езера Банд-е Амир в Афганистан, „зелената лагуна“ дълго време остава „една от най-добре пазените тайни на Колумбия“, според медиите, които през 2011 г. все още я наричат скрито „съкровище“.
Природното съкровище обаче не може да продължи да е такова в модерното технологично време и все по-големи туристически потоци започват да изкачват тревистите склонове на вулкана.
Заради опустошителните последствия от неконтролирания туризъм достъпът до езерото и 7503 хектара паркова площ са затворени изведнъж през септември 2017 г. от местните власти, които са собственици на земята. Решението е окончателно одобрено през 2018 г. от местните изпълнителни власти.
„Пристигаха до 1500 души на ден, беше истинско нашествие“, оплаква се Диего Фернандо Болакос от туристическия борд на Нариньо. „Зелената лагуна е истинско бижу. За съжаление, мястото не се управлява правилно“, признава служителят
Лов на нарушители
„След седем години с ограничен достъп щетите бяха възстановени“, твърди Хорхе. Доброволци от местната гвардия патрулират редовно, за да засичат и прогонват натрапници.
„Не знаех, че е забранено“, казва Инга, нидерландка на около 40 години, изкачила се сама до върха и устроила си бивак на входа на парка. „Там горе е великолепно. С право го затвориха“.
Преди изкачването на върха петимата членове на охраната от коренното население организират ритуал в присъствието на техния шаман за възхвала на „кръговрата на живота“.
„Без нашите богове, природата, водата, планините, ние сме нищо“, напомня шаманът. Всеки иска „разрешение да изкачи върха“ и „да съзерцава красотата“ на езерото. Те се извиняват предварително за причиненото безпокойство на „растенията, животните“ и за това, че са „нарушили тишината“ на това свещено място за коренното население Пасто.
След изкачване, което продължава около 2 часа, пред туристите се разкриват три езера на дъното на един кратер с ширина 3 км.
„Зелената лагуна“ спазва всичките си обещания. Друга лагуна e замряла в подножието на оцветена в жълто неголяма планина, от която се носи миризма на сяра. Малко по-нататък „черна лагуна“ с тъмни води, за която се смята, че „омагьосва“ тези, които се застояват прекалено дълго, според гидовете.
„Прекрасно наследство“
„Не бива да безпокоим предците ни“, повтаря Хорхе. Той е облечен в традиционната дреха „руана“ (пончо – бел. АФП), която е изработена от овча вълна и го предпазва от студа. „Тази лагуна е наследство от предците, тя е истинска прелест“.
По инициатива на Европейският съюз Хорхе ще бъде гост на срещата в края на октомври КОП16, посветена на биоразнообразието, която ще се проведе в Кали. Там той ще разкаже за опита си с вулкана Азуфрал. „Дейността по опазването и възстановяването на Зелената лагуна от коренното население Пасто изразява много добре връзката между действията на местно ниво и климатичните промени“, каза пред АФП посланикът на ЕС в Колумбия Жил Бертран.
„Коренното население Пасто защитава свещено място с ключово значение за културата, но и високопланинска екосистема, която е жизненоважна за опазването на водата и сезонните цикли на Амазонка, от които зависи климатичното равновесие на Европа и света“, отбеляза Бертран, който също посети лагуната през август.
Какво следва? Всички са на мнение, че не бива да се допуска връщане към предишното положение. За местното коренно население това емблематично място е неочакван източник на приходи, тъй като общността живее скромно от отглеждане на картофи и добив на мляко.
Необходимо е обектът да „отвори постепенно с платен достъп и според по-устойчив модел“, настоява Болакос.
„Не сме против хората да посещават обекта, а срещу неконтролирания туризъм“, настоява Хорхе. „Никой не правеше нищо и само ние реагирахме срещу тази лудост“.
