В момент, когато вниманието на международната общност остава насочено към войните в Украйна и Близкия изток, чийто край като че ли не се вижда, един друг конфликт продължава в Африка вече една година и половина. В резултат Судан, където два лагера воюват безмилостно помежду си, е обхванат от кризата с най-масово вътрешно разселване на хора в света, пише БТА.
Засега никоя от страните в този „забравен конфликт“ не взема надмощие, нито има изгледи за скорошно сключване на мирно споразумение, което не предвещава нищо добро за страната в Североизточна Африка.
Конфликтът, който избухна в Судан през април миналата година, отприщи вълни на етническо насилие, предизвика най-голямата криза с вътрешно разселени хора в света и докара глад в поне един район в Дарфур, обобщава Ройтерс. Напрежението тлееше месеци наред преди да бъде запален фитилът. Боевете между редовната суданска армия и паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП) избухнаха на 15 април 2023 година.
В ново развитие тази седмица ръководителят на СБП Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемети, обвини съседен Египет, че е нанесъл въздушни удари по негови бойци, предаде Ройтерс. В предварително записано изявление, публикувано в сряда, той каза още, че Кайро обучава и снабдява с дронове неговите съперници.
Съседната страна бързо отрече да е нанесла въздушни удари по силите на Хемети.
„Египет отхвърля тези твърдения, но същевременно призовава международната общност сама да се увери дали наистина има доказателства в подкрепа на казаното от лидера на милициите СБП“, се казва в изявление, публикувано няколко часа по-късно от египетското министерство на външните работи.
Египет на президента Абдел Фатах ас Сиси, бивш главнокомандващ въоръжените сили, е смятан за близък до редовната суданска армия и нейния предводител Абдел Фатах ал Бурхан, но се присъедини към усилията на Съединените щати и Саудитска Арабия да посредничат за уреждане на конфликта, отбелязва Ройтерс. По-рано тази година Кайро бе домакин на преговори между враждуващите судански фракции.
В своето видеообръщение Хемети впрочем заяви, че Египет е използвал при въздушните удари доставени от САЩ бомби. „Ако американците не бяха съгласни, тези бомби нямаше да достигнат Судан“, каза той.
Командващият СБП спомена още, че в Судан има тигрейски, еритрейски, азербайджански и украински наемници, и повтори обвиненията си, че иранци се бият на страната на редовната армия. Хемети не представи доказателства в подкрепа и на тези свои твърдения.
В последно време редовната суданска армия постигна напредък в столицата Хартум и в югоизточния щат Сенар, където според командващия СБП неговите сили са били изтласкани от стратегическия град Джебел Моя в резултат на предполагаемите египетски удари.
Всъщност и двете страни в конфликта получават помощ отвън, отбелязва Ройтерс. В четвъртък – ден след изявлението на Хемети, редовната суданска армия публикува кадри на иззети (според нея) в Джебел Моя оръжия и боеприпаси, изпратени от Обединените арабски емирства (ОАЕ) на СБП. ОАЕ отрекоха да извършват такива доставки.
Чужди сили се намесиха в конфликта в опит да придобият влияние в Судан, отбелязва обаче Ройтерс. Сред тях са Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Египет, Етиопия, Иран и Русия. Богатите държави от Персийския залив инвестират в суданското селско стопанство и пристанища, а Москва иска да се сдобие с военноморска база. Има данни, че ОАЕ снабдяват с оръжия СБП, а Иран – редовната армия, посочва Ройтерс.
Нещо многозначително – за разлика от предишни свои изявления, в които декларира подкрепа за мирния процес, този път Хемети намекна, че конфликтът ще бъде продължителен. „Тази война няма да свърши за една, две, три или четири години. Някои говорят за един милион войници и ние скоро ще имаме толкова“, каза той.
Правозащитници и спасители заявиха на следващия ден, че при въздушни удари в Судан през последната седмица са били убити стотици цивилни.
Ройтерс отбелязва по този повод, че редовната армия засилва кампанията си срещу СБП. Командваните от Хемети милиции контролират близо половината от територията на страната, но в последно време военните се възползваха от превъзходството си по въздух, за да си върнат части от Хартум.
Правозащитници обвиниха суданската армия, че показва „безразличие, що се отнася до предпазването на беззащитните цивилни“.
Впрочем СБП също са критикувани за нарушения на човешките права, включително за повечето от многобройните случаи на насилие на етническа основа след избухването на конфликта.
На този фон ООН предупреди, цитирана от Асошиейтед прес, за бързо нарастване на случаите на холера в Судан. По данни на световната организация те са се увеличили с близо 40 процента за по-малко от две седмици. ООН бие тревога за липса на подходящи мерки от самото избухване на епидемията през юли.
Суданското министерство на здравеопазването съобщи в понеделник за общо близо 21 300 случая на холера в 11 от 18-те щата в страната, включително за 626 починали. По-голямата от тях са били регистрирани в Източен Судан, като повече от половината са в граничещия с Еритрея щат Касала.
В другия край на страната – в западния щат Северен Дарфур, хуманитарната организация „Лекари без граници“ междувременно обяви вчера, цитирана от Ройтерс, че е била принудена да преустанови благотворителната си дейност в обширния бежански лагер Замзам, тъй като Силите за бърза подкрепа, но и редовната армия, възпрепятстват доставките на помощ. В резултат хиляди недохранени деца са заплашени от гладна смърт.
Още през август експерти констатираха масов глад в един район в Дарфур и предупредиха, че има риск от същия сценарий в поне 13 други.
Във вторник САЩ наложиха санкции на един от лидерите на СБП, замесен в доставки на оръжия, предаде АП. Според американското министерство на финансите Алгони Хамдан Дагло Муса по-конкретно контролира базирана в ОАЕ „фиктивна компания“, която доставя на милициите автомобили, които оборудва с картечници.
Двете страни в конфликта впрочем поддържаха крехко партньорство, откакто свалиха цивилното правителство с преврат през октомври 2021 г. – ход, който на практика спря прехода във властта след свалянето на дългогодишния авторитарен президент ислямист Омар ал Башир две години по-рано, отбелязва Ройтерс. Съперничеството между суданската армия и паравоенните сили се разрасна в открита война във връзка с подкрепяния от редица държави план, който би поставил началото на нов преход към гражданско управление.
Планът предвиждаше и двете фракции да се откажат от властта. Две точки обаче се оказаха спорни. Първата бе графикът за вливане на СБП в състава на редовната армия, а втората – командната верига и гражданският надзор върху въоръжените сили. В уравнението влиза и борбата между воюващите страни за защита на големи бизнес интереси.
Главните действащи лица в конфликта са командващият армията генерал Абдел Фатах ал Бурхан, който от 2019 г. оглавява управляващия преходен съвет, и лидерът на СБП генерал Мохамед Хамдан Дагало. Хемети е бивш заместник на Бурхан в ръководството на съвета.
Смята се, че командващият СБП е забогатял от добив на злато и други начинания. Представители на неговото семейство и клан играят важна роля, а тези милиции водят началото си от Дарфур – западната суданска област, където помогнаха на редовната армия да смаже бунтовници в жестока война, която ескалира в началото на този век, посочва Ройтерс.
Според анализатори позицията на Бурхан е по-малко сигурна, тъй като верни на Башир хора и ветерани засилиха влиянието си в армията след преврата от 2021 г.
СБП казват, че се борят, за да избавят Судан от остатъците от режима на бившия авторитарен президент. Армията от своя страна твърди, че се опитва да защити държавността от престъпници.
В началото на конфликта суданската армия имаше военно превъзходство над своите противници, особено в авиацията. СБП, които получиха официален статут през 2017 г., обаче набраха мощ през последните години и се превърнаха в добре въоръжена фракция, разположена из цялата страна, отбелязва Ройтерс.
През първите дни от войната по-подвижните части на СБП се укрепиха в редица квартали на Хартум. Освен това, в края на миналата година те напреднаха бързо, затвърждавайки хватката си върху Дарфур, и превзеха щата Ел Гезира – важен селскостопански район южно от суданската столица.
Армията все пак си върна част от загубените позиции, като през март настъпи в Омдурман – един от трите града, които образуват голямата столична агломерация. След това обаче СБП постигнаха напредък в няколко щата, преди военните да се опитат да използват през последните седмици превъзходството си във въздуха.
Бунтът, довел до падането на Башир от власт, събуди надежди, че обширната страна с площ от близо 1,9 милиона квадратни километра и население от около 50 милиона души може да поеме напред след десетилетията на авторитарно управление, вътрешни конфликти и икономическа изолация, предизвикана от наложените от Запада санкции. След 18 месеца война обаче равносметката е печална: инфраструктурата в Судан понесе тежки щети и бяха принудени да напуснат домовете си над 10 милиона човека, около една четвърт от които са бежанци в чужбина.
Не е ясно колко точно хора са били убити, но се смята, че броят им е десетки хиляди, посочва Ройтерс. Домове, складове и банки биват разграбвани, а болниците не работят. Търговията и селското стопанство понесоха огромни щети, а благотворителни организации предупреждават, че доставките на хуманитарна помощ са възпрепятствани от боевете, мародерството и бюрокрацията.
И двете воюващи страни се финансират с добив на злато.
Силните политически и етнически вражди предизвикаха опасения от разцепване на третата по площ държава в Африка, което на свой ред да дестабилизира още повече един нестабилен регион, граничещ със Сахел, Червено море и Африканския рог, отбелязва Ройтерс. Още повече че стотици хиляди суданци избягаха в Египет, Чад и Южен Судан, а по-малък брой – в Етиопия и Централноафриканската република.
Западните сили, сред които Съединените щати, подкрепиха политическия преход в Судан, но впоследствие вниманието им към региона бе ограничено от войните в Украйна и Газа.
Миналата година САЩ все пак събраха двете воюващи страни на преговори в саудитския град Джеда, но договорените прекратявания на огъня така и не бяха спазени.
Други посреднически инициативи, включително на Египет и източноафриканските страни, не само че засега не дават резултат, но и се появиха опасения, че може да усложнят допълнително ситуацията, тъй като оставят усещане за пристрастност.
По-миналия месец Съединените щати организираха преговори в Швейцария, но те бяха подкопани от отказа на суданската армия да участва, предаде ДПА.
Изобщо, висшите военни в Судан гледат с недоверие на САЩ и Запада заради подкрепата им за преустановения преход към гражданско управление.
И така, като че ли няма изгледи за скорошно прекратяване на огъня в страната и за начало на сериозни преговори за уреждане на конфликта. Нито един от двата лагера не изглежда склонен на компромиси, а вниманието на международната общност като цяло е насочено към други войни. А това вероятно ще влоши още повече тежката хуманитарна криза в Судан.
