В момент, когато вниманието на международната общност остава насочено към войните в Украйна и ивицата Газа, чийто край като че ли не се вижда, един друг конфликт продължава в Африка вече близо една година и половина. В резултат Судан, където два лагера воюват безмилостно помежду си, е обхванат от кризата с най-масово вътрешно разселване на хора в света. Засега никоя от страните в този „забравен конфликт“ не взема надмощие, нито има изгледи за скорошно сключване на мирно споразумение, което не предвещава нищо добро за страната в Североизточна Африка, пише БТА.
Конфликтът, който избухна в Судан през април миналата година, отприщи вълни на етническо насилие, предизвика най-голямата криза с вътрешно разселени хора в света и докара глад в поне един район в Дарфур, обобщава Ройтерс.
Напрежението тлееше месеци наред преди да бъде запален фитилът. Боевете между редовната суданска армия и паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП) избухнаха на 15 април 2023 година.
Двата лагера впрочем поддържаха крехко партньорство, откакто свалиха цивилното правителство с преврат през октомври 2021 г. – ход, който на практика спря прехода във властта след свалянето на дългогодишния авторитарен президент ислямист Омар ал Башир две години по-рано, отбелязва Ройтерс. Съперничеството между суданската армия и паравоенните сили избухна в открит конфликт във връзка с подкрепяния от редица държави план, който би поставил началото на нов преход към гражданско управление.
Планът предвиждаше и двете фракции да се откажат от властта. Две точки обаче се оказаха спорни. Първата бе графикът за вливане на СБП в състава на редовната армия, а втората – командната верига и гражданският надзор върху въоръжените сили.
В уравнението влиза и борбата между воюващите страни за защита на големи бизнес интереси.
Главните действащи лица в конфликта са командващият армията генерал Абдел Фатах ал Бурхан, който от 2019 г. оглавява управляващия преходен съвет, и лидерът на СБП генерал Мохамед Хамдан Дагало. Известен като Хемети, той е бивш заместник на Бурхан в ръководството на съвета.
Смята се, че Хемети е забогатял от добив на злато и други начинания. Представители на неговото семейство и клан играят важна роля, а СБП водят началото си от Дарфур – западната суданска област, където помогнаха на редовната армия да смаже бунтовници в жестока война, която ескалира в началото на този век, припомня Ройтерс.
Според анализатори позицията на Бурхан е по-малко сигурна, тъй като верни на Башир хора и ветерани засилиха влиянието си в армията след преврата от 2021 г.
СБП казват, че се борят, за да отърват Судан от остатъците от режима на бившия авторитарен президент. Армията от своя страна твърди, че се опитва да защити държавността от престъпници.
И срещу двата лагера са отправяни обвинения в различни злоупотреби, сред които избиване на мирни жители, включително по етнически признак, сексуални посегателства и мародерство. Всяка от воюващите страни до голяма степен отрича тези твърдения, посочва Асошиейтед прес.
В началото на конфликта суданската армия имаше военно превъзходство над своите противници, особено в авиацията. СБП, които получиха официален статут през 2017 г., обаче набраха мощ през последните години и се превърнаха в добре въоръжена фракция, разположена из цялата страна, отбелязва Ройтерс.
През първите дни от войната по-подвижните части на СБП се укрепиха в редица квартали на Хартум. Освен това, в края на миналата година те напреднаха бързо, затвърждавайки хватката си върху Дарфур, и превзеха щата Ел Гезира – важен селскостопански район южно от суданската столица.
Армията все пак си върна част от загубените позиции, като през март настъпи в Омдурман – един от трите града, които образуват голямата столична агломерация. След това обаче СБП постигнаха напредък в няколко щата.
Бунтът, довел до падането на Башир от власт, събуди надежди, че страната с население от около 50 милиона души може да поеме напред след десетилетията на авторитарно управление, вътрешни конфликти и икономическа изолация, предизвикана от наложените от Запада санкции. След повече от 16 месеца война обаче равносметката е печална: инфраструктурата в Судан понесе тежки щети, а над 10 милиона човека бяха принудени да напуснат домовете си.
През август експерти констатираха масов глад в един район в Дарфур и предупредиха, че има риск от същия сценарий в поне 13 други.
Не е ясно колко точно хора са били убити, но се смята, че броят им е десетки хиляди, посочва Ройтерс. Домове, складове и банки биват разграбвани, а болниците не работят. Търговията и селското стопанство понесоха огромни щети, а благотворителни организации предупреждават, че доставките на хуманитарна помощ са възпрепятствани от боевете, мародерството и бюрокрацията.
И двете воюващи страни се финансират с добив на злато.
Силните политически и етнически вражди предизвикаха опасения от разцепване на третата по площ държава в Африка (близо 1,9 милиона квадратни километра), което на свой ред да дестабилизира още повече един нестабилен регион, граничещ със Сахел, Червено море и Африканския рог, отбелязва Ройтерс. Още повече че стотици хиляди суданци избягаха в Египет, Чад и Южен Судан, а по-малък брой – в Етиопия и Централноафриканската република.
Чужди сили се намесиха в конфликта в опит да придобият влияние в Судан. Сред тях са Обединените арабски емирства (ОАЕ), Саудитска Арабия, Египет, Етиопия, Иран и Русия. Богатите държави от Персийския залив инвестират в суданското селско стопанство и пристанища, а Москва иска да се сдобие с военномоска база.
Има данни, че ОАЕ снабдява с оръжия СБП, а Иран – редовната армия, посочва Ройтерс.
Египет на президента Абдел Фатах ас Сиси, бивш главнокомандващ въоръжените сили, поддържа близки връзки с генерал Бурхан.
Западните сили, сред които Съединените щати, подкрепиха политическия преход в Судан, но впоследствие вниманието им към региона бе ограничено от войните в Украйна и Газа.
Миналата година САЩ все пак събраха двете воюващи страни на преговори в саудитския град Джеда, но договорените прекратявания на огъня така и не бяха спазени.
Други посреднически инициативи, включително на Египет и източноафриканските страни, не само че засега не дават резултат, но и се появиха опасения, че може да усложнят допълнително ситуацията.
Миналия месец Съединените щати организираха преговори в Швейцария, но те бяха подкопани от отказа на суданската армия да участва, предаде ДПА.
Изобщо висшите военни в Судан гледат с недоверие на САЩ и Запада заради подкрепата им за преустановения преход към гражданско управление.
И така, като че ли няма изгледи за скорошно прекратяване на огъня в страната и започване на сериозни преговори за уреждане на конфликта. Нито един от двата лагера не изглежда склонен на компромиси, а вниманието на международната общност като цяло е насочено към други войни. Това вероятно ще влоши още повече тежката хуманитарна криза в Судан.
