В последните дни една тема беше леко заглушена покрай скандала със столичния боклук и законодателните промени, уреждащи правилата при евентуалната продажба на „Лукойл“. От партията на Слави Трифонов внесоха законодателни промени, които предвиждат затвор за разпространителите на информация, която касае личния живот на човек без неговото съгласие. Подобно на текстовете за „Лукойл“ и тези бяха приети необяснимо бързо.
Парламентарната Комисия по конституционни и правни въпроси подкрепи на първо гласуване промени в Наказателния кодекс, с които създава състав на престъпление, който криминализира разпространяването на носители, които съдържат информация за личния живот на човек без негово съгласие. Заседанието на комисията се проведе извънредно в почивката на пленарното заседание. „За“ гласуваха 14 депутати, „против“ – четири, а „въздържал се“ – един.
„Който чрез печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин разпространява материален или друг носител, съдържащ информация за личния живот на другиго без негово съгласие, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди лева до пет хиляди лева“, е записано в предложението на ИТН.
С промените се предлага и използването на специални разузнавателни средства.
Идеята на промените в Наказателния кодекс не е да пази заемащите публични длъжности, а да пази личния живот на всеки, обясни Николета Кузманова от ИТН по време на заседанието на правната комисия днес. Съставът на това престъпление е за защита на всяко физическо лице, дори и в междусъседските отношения, посочи Кузманова. Да не го мислим само през призмата на лицата, заемащи публични длъжности, апелира депутатът към колегите си.
Зад текстовете застанаха ГЕРБ, БСП, ДПС-Ново начало и „Възраждане“, както и Министерството на правосъдието. Тези текстове обаче не бяха приети еднозначно, тъй като има съмнения, че така се отваря вратата за репресии върху журналистите.
Ще задръстим разследващите органи и ще се занимаваме само с такива дела, каза Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС. Няма да подкрепя предложението по юридически съображения, каза Балачев. Колегите му от ГЕРБ-СДС в комисията обаче подкрепиха предложението.
Предложените промени са противоконституционни, смята Петър Кьосев от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ).
Промените са сериозен удар по свободата на словото, каза Христо Расташки от „Морал, единство, чест“ (МЕЧ). Според него на пръв поглед законопроектът е противоконституционен.
Искате да забраните въобще в социалните мрежи да се говори за интимен, личен живот, семейно положение, за здравословно състояние, както и в печатните издания, заяви депутатът и добави, че не е ясно и как ще се иска съгласие, коментира той.
Текстовете предвиждат в особено тежки случаи наказанието ще бъде от 2 до 6 години затвор, а глобата ще е от 3000 до 8000 лв. В същото време наказанието за незаконно подслушване е по-скромно – от 1 до 5 години затвор.
Не е ясно защо промените се внасят, след като и към момента има действащи текстове, които позволяват на засегнатите страни да подадат искова молба срещу авторите на съдържание, което се смята за навлизане в личния живот.
Законовите промени идват в момент, в който у нас все още се завеждат т. нар. „дела шамари“ срещу медии, а страната ни е поела ангажимент за законодателство, което да защитава медиите и гражданските активисти от такива дела.
“Дяволът е в детайлите. Проблемът е, че няма ясни мотиви към предложението на ИТН, което би позволило едни по-общо формулирани текстове, които изразяват легитимна загриженост за безобразията, които се случват в интернет, да се обърнат срещу журналисти, активисти и анализатори“, коментира пред Mediapool правозащитникът адв. Михаил Екимджиев.
Той заяви, че има нужда от защита на личния живот на хората, които са подложени на безобразно отношение в социалните мрежи чрез използване на изкуствен интелект, качване на изкуствено генерирани порно сцени и други подобни.
“Ако този законопроект бъде насочен към тази гнусотия и тази абсолютна гавра с човешкото достойнство, която без никаква регулация и без защитни механизми се излива главно през социалните мрежи, аз бих подкрепил. Но точно липсата на ясни мотиви може да пренасочи ударната сила на този законопроект към медийни публикации, към журналисти, към анализатори, които да бъдат наказани, включително по реда на Наказателния кодекс, с лишаване от свобода за изразяване на критични мнения“, допълни той.
“Разгласяването на позорящи обстоятелства и сега се преследва от закона по частен ред, а дали да стане и по общия ред е въпрос на дискусия, но това, което предлагат колегите от ИТН, отваря вратата за много злоупотреби”, коментира и Божидар Божанов от ПП-ДБ.
Изданието припомня, че самият Трифонов беше осъден заради „Песен за Лена“, в която, очевидно без съгласието на потърпевшата, се правят намеци за личния ѝ живот. Любопитен е също и фактът, че хора, занимаващи се с медии, искат да наложат похлупак над останалите си колеги. Заради съмненията за противоконституционност на текстовете, е възможно те да бъдат атакувани пред Конституционния съд. Сигурно е обаче, че подобни текстове ще подложат на атака медиите, които разпространяват информация, подобна на случаите „Яневагейт“, „Ти си го избра“, „Мишо Бирата“ и под. Под прицела на тези текстове ще бъдат и разследвания от типа на „Къщи за тъщи“, които разкриват злоупотреби с обществени средства и до голяма степен касаят личния живот на засегнатите в разследването лица.
