ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 1646
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
През 1898 г. Симеон Радев отпътува от Цариград за София, с благословията на екзарх Йосиф – „Тогава ще вървиш в България. Там е твоето поприще“ (Ранни спомени).
През лятото на тази година в София се запознава с редица известни личности и дейци на македонското дело – Антон Страшимиров, Христо Станишев, д-р Александър Радев, и с Александър Балабанов (роден в Щип, също в 1879 г.).
„Провидението нареди да се запозная с Александър Балабанов“, отбелязва С. Радев в началото на спомените си за дългогодишното приятелство с известния литературовед, писател, преводач и критик.
Престоят му в София е кратък. През есента на същата година заедно с Владимир Робев заминават за Женева. В същия ден и влак Балабанов пътува за Берлин.
Симеон Радев следва право, редовно посещава университетските занятия, установява контакти с членовете на женевската студентска българска колония, една разнородна по произход и стремежи среда, в която се развиват бъдещи общественици, учени, писатели и политици на България.
В публицистични и мемоарни творби на Симеон Радев има страници за влиянието върху възгледите му на професора по икономика Матео Панталеоне, чиито лекции посещава заедно с български студенти между които Христо Кабакчиев и Васил Коларов, за участието му кръжока на български студенти, събрали се да изучават „диалектическия материализъм и природата“, за познанството му с дейци на македонското освободително движение като Михаил Герджиков (с когото за кратко делят малко жилище), Георги Стаматов, Христо Манджуков и др.
Още в ученическите си години в Цариград Симеон Радев се запознава с дейци и ръководители на освободителното движение на македонските българи ( такива са учителите му в Ресен Трайче Дорев и в Битоля Гьорче Петров).
Свързан с движението чрез д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов и Пере Тошев, едва шестнадесетгодишен през 1895 г. е заклет от Гоце Делчев като член на революционната организация.
„Като се разделяхме – пише Симеон Радев – той ми каза „Отсега нататък ти си наш брат.“ Самото революционно тайнство, внушителната фигура на Делчева, мисълта, влизам в едно поприще, което искаше от мен да бъда готов всеки ден да мра, всичко това ме хвърли във вълнение, което в първите часове с мъка овладявах. Имаше и гордост, че съм бил избран да участвам в такова дело, и разпит със себе си дали ще бъда достоен за него.“
Като студент в Женева под влияние на обществените изяви на арменските революционери, с които поддържа връзка, решава, че светът трябва да узнае за съдбата на Македония, за нейната кауза. Влияние му оказват и редица френски и италиански журналисти, публицисти, писатели – за каузите трябва да се работи чрез словото и пропагандата.
През март 1900 г. в Женева излиза първият брой на в. „Ефор“ (L’Effort), финансиран от Върховния македоно-одрински комитет начело с Борис Сарафов с редактор Симеон Радев. С подзаглавие Лист на македонските революционери, вестникът излиза два пъти месечно на френски език до май 1901 г. за запознаване на европейската общественост с положението на християните в османската империя. Освен в европейски страни той се разпространява и в България.
Следващата стъпка за пропаганда на македонската кауза е вестник „Le Mouvement Macedonien“ (Македонско движение). Създаден за запознаване на френската и европейската общественост с положението на християнското население в Македония и други области на Османската империя и причините за възникването на революционното движение в Македония и неговите цели, вестникът излиза на френски език в Париж от април 1902 до май 1903 г. с редактор Симеон Радев и секретар на редакцията Владимир Робев.
В студентските си години Симеон Радев сътрудничи с дописки от чужбина на вестниците „Вечерна поща“ и „Реформи“, орган на Върховния македоно-одрински комитет. След завършване на образованието си по право и кратък престой в Париж, се завръща в София през февруари 1903 г.
Написаното от Симеон Радев през и за студентските му години в Женева и Париж разкрива един ентусиазиран, активен младеж, с широки интереси към различните идейни течения и идеологии, с голям приятелски кръг от хора, различни по възгледи, желания и поведение. С. Радев се подготвя за новия век, за неговите предизвикателства, на които той отговаря като добре образована, обществено ориентирана и емоционално отдадена личност, готов да се втурне в българската, балканска и европейска политика.
Публикацията е във връзка с изпълнение от Фондация „Пигмалион“ на проект BG- RRP-11.020-0041 „Между изкуството и паметта за Бистра Винарова и Симеон Радев“ по договор за финансиране по схема за безвъзмездна помощ с две сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ и промотирането им на европейските и международни пазари за изкуства“ от Плана за възстановяване и устойчивост
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
