Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да запази лихвите си непроменени, въпреки конфликта в Близкия изток, който води до увеличаване на цените на енергията – това решение беше предсказано от анализаторите. То беше взето след двудневна сесия, в която България участва за втори път като пълноправен член на еврозоната и за първи път с глас – чрез управителя на Българската народна банка Димитър Радев.
Така за шесто поредно заседание от юни 2025 г. ЕЦБ остави депозитната лихва на 2 процента, основните операции по рефинансиране на 2,15 процента и пределното кредитно улеснение на 2,40 процента, при което банките получават средства от ЕЦБ за краткосрочни нужди. Тези нива не са променяни от юни 2025 г. Франкфуртската банка понижи основните си лихви с общо два процентни пункта до юни 2025 г. от историческия максимум от 4 процента, достигнат през 2023 г. заради нарастваща инфлация.
Според ЕЦБ, конфликтът в Близкия изток създава значителни рискове за икономическия растеж, увеличавайки вероятността от повишена инфлация. Оценките показват, че конфликтът ще оказва пряко влияние върху краткосрочната инфлация, покачвайки цените на енергията.
Управителният съвет подчерта, че инфлацията остава близо до нивото на зададената цел, дългосрочните прогнозите за инфлацията показват стабилност, а еврозоната е успяла да демонстрира устойчивост в последните тримесечия.
Съгласно актуализираните прогнози на експертите на ЕЦБ, средната инфлация ще достигне 2,6 процента през 2026 г., 2 процента през 2027 г. и 2,1 процента през 2028 г., като прогнозата за 2026 г. е повишена заради увеличаването на цените на енергията.
Базовата инфлация, изключваща енергийните и хранителните цени, се очаква да бъде 2,3 процента през 2026 г., 2,2 процента през 2027 г. и 2,1 процента през 2028 г., което е над предишните оценки.
Междувременно, прогнозата за икономическия растеж е коригирана надолу. ЕЦБ предвижда, че брутният вътрешен продукт на еврозоната ще нарасне с 0,9 процента през 2026 г., с 1,3 процента през 2027 г. и с 1,4 процента през 2028 г., като по-слабият растеж е свързан с влиянието на конфликта върху суровините, реалната покупателна способност и доверието.
Централната банка акцентира, че бъдещите решения ще зависят от новата информация и не се ангажира с конкретна политика за лихвените проценти.
Анализът на различни сценарии от специалистите на ЕЦБ показва, че при продължителни затруднения с доставките на енергийни ресурси, инфлацията би могла да надмине предварителните прогнози, а икономическият растеж да остане под очакванията.
ЕЦБ е изправена пред внезапна промяна в парично-кредитната политика поради конфликта в Иран, който доведе до ново повишаване на цените на енергията и засили инфлационния натиск, посочва германският институт Цет Е Ве (ZEW) в анализ, предоставен на БТА. Според експертите, конфликтът вече оказва краткосрочно влияние чрез покачването на цените на енергията и риск от по-широка инфлация.
Анализаторите от Цет Е Ве подчертават, че опитът от периода 2021-2022 г., когато ЕЦБ беше обвинена за бавната реакция на предишни шокове в предлагането, вероятно ще окаже влияние върху текущите решения на централната банка.
„Управителният съвет на ЕЦБ иска да избегне подобна грешка повторно“, се посочва в анализа. Въпреки че засега не е взето решение за увеличаване на лихвите, се очаква, че централната банка ще прояви готовност за бърза интервенция за контролиране на инфлацията. В тази връзка, вероятността за до две увеличения на лихвените проценти преди лятото се счита за значителна, ако инфлационният натиск продължи, коментират от ЕЦБ.
Обявлението на днешното решение ще бъде последвано от редовната пресконференция на президента на ЕЦБ Кристин Лагард, която ще започне след малко.
Рязкото увеличаване на цените на енергията, предизвикано от конфликтите в Близкия изток, кара пазарите да очакват нови повишения на лихвените проценти от ЕЦБ и „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England) през настоящата година.
Инвеститорите вече предвиждат повече от две увеличения на лихвите в еврозоната през 2026 г. с по 0,25 процентни пункта, което представлява значителна промяна спрямо предишните прогнози. Въпреки това, изменение на лихвените нива на днешното заседание не е било планирано.
Пазарите следят внимателно сигналите от централната банка относно влиянието на конфликта върху инфлацията и бъдещата парична политика.
„Подобни пазарни движения непосредствено преди решенията на централните банки са рядкост, но настоящата ситуация е необичайна“, отбелязва пред „Блумбърг“ Анджей Щепаняк, старши икономист за Европа в „Номура“ (Nomura).
Няколко седмици по-рано, прогнозите бяха, че ЕЦБ ще запази лихвите непроменени през целия период, а „Банк ъв Ингланд“ може да понижи лихвите поради намалено търсене на труд.
Напрежението в Близкия изток обаче пренареди ситуацията. Цената на нефта сорт Брент надхвърли 118 долара за барел, което поставя под риск икономиките, зависими от вноса на енергия, включително тези в Европа и Великобритания.
На фона на тези събития, европейските облигационни пазари са под натиск, като доходността на краткосрочните инструменти рязко се увеличава. Доходността на двегодишните облигации във Великобритания достигна 4,25 процента – най-високото ниво за последната година, а в Германия нарасна до 2,53 процента.
Според анализатори, текущото „ястребово преоценяване“ на пазарите означава, че дори минимални сигнали от страна на ЕЦБ могат да предизвикат значителни колебания в краткосрочните лихви.
Несигурността относно продължителността на конфликта остава висока, което усложнява прогнозите за паричната политика.
Снощи Управлението за федерален резерв на САЩ запази нивото на основния си лихвен процент без изменения, но подчерта, че ситуацията в Близкия изток създава „висока несигурност“. Президентът на централната банка Джером Пауъл акцентира, че покачването на цените на петрола, предизвикано от конфликта (между САЩ и Израел – бел. ред) с Иран, вероятно ще ускори инфлацията в краткосрочен план.
По-рано днес Японската централна банка („Банк ъв Джапан“/Bank of Japan) също остави основните си лихви без промяна, но предупреди за нарастващи инфлационни рискове, предизвикани от покачването на цените на петрола заради конфликтите в Близкия изток.
Подобно решение днес взе и Централната банка на Швейцария, оставяйки основната си лихва без промяна на фона на събитията в Близкия изток и покачването на френския франк.
