Тазгодишното лятно слънцестоене за България и нашите географски ширини стига малко преди полунощ на 20 юни, което означава, че дните на 20 и 21 юни ще бъдат почти с еднаква продължителност, с разлика от няколко секунди. Това съобщи Пенчо Маркишки от БАН и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, цитиран от Дарик.
Двете най-дълги дни за нас ще бъдат двата дни, които ще продължат по 15 часа, 19 минути и 35 секунди, изчислени за Астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“ в София, допълни специалистът.
През 2024 г. астрономическото лято ще започне на 20 юни в 23:50 ч. българско време. Тогава Слънцето ще бъде в точката на лятното слънцестоене, която в наше време се намира в източната част на съзвездието Бик – много близо до неговата граница с Близнаци.
Маркишки посочи, че реалната продължителност на дните зависи от атмосферната рефракция, която ни позволява да видим Слънцето близо 4 минути преди геометричния му изгрев, както и да го наблюдаваме още толкова време след неговия геометричен залез.
При теоретичните изчисления за изгревите и залезите се използва средната стойност на атмосферната рефракция, която е 34 дъгови минути при хоризонта, но реално рефракцията слабо се меня при промяна на атмосферното налягане, влажността и температурата на въздуха, посочи физикът. Тези три параметъра се променят постоянно, затова няма смисъл в точността на известия за изгревите и залезите с точност по-висока от 1 минута.
През тази година е най-ранното лятно слънцестоене след 1796 г., когато то настъпи в 20:45 ч. местно време на 20 юни.
