Европейският съюз рискува да изостане от САЩ, Китай и други съперници в глобалния преход към нови технологии, ако не успее коренно да промени конкурентоспособността и динамиката на икономиката си. До това единодушно заключение стигат икономисти, представители на бизнеса и мнозина европейски лидери, които се събират днес и утре в Брюксел, за да обсъдят как може да бъде стимулиран икономическият растеж на ЕС, за да запази блокът първенството си в жизнения стандарт и борбата с климатичните промени, пише Ройтерс.
Очаква се на специалната среща на върха да бъде отправен призив за „Нова европейска сделка за конкурентоспособността“, макар че това може да предизвика усещане за „дежа вю“ след насочената към растежа Лисабонска стратегия от 2000 г. и стратегията „Европа 2020“, приета десетилетие по-късно.
Различното този път е много по-големият ефект, оказван от новите технологии – от изкуствения интелект до нисковъглеродните производства, наред с издигането на Китай във веригата за създаване на стойност, засиленият протекционизъм и загубата на евтиния руски газ, от който европейската промишленост зависеше.
Проблемът на Европа има две измерения – от една страна темпът на икономически растеж устойчиво е по-нисък, отколкото на съперниците й, а от друга – недостатъчните динамика и иновации за приспособяване, посочва Зак Майерс, помощник-директор на мозъчния тръст Център за европейски реформи (CER).
„Вниманието трябва да бъде насочено по-малко към „спасяване“ на съществуващите индустрии и повече към това икономиката на ЕС да бъде направена устойчива и иновативна“, отбелязва той.
Според доклад на консултантската компания „Маккинзи“ (McKinsey) Европа е лидер в борбата с климатичните промени и по показатели като равенство в доходите и продължителност на живота, но изостава в темпа на икономически растеж.
Конкурентните предимства все повече идват от десет върхови технологии като изкуствен интелект (ИИ) и биологични иновации, сред които Европа има лидерски позиции само в две области.
Преди година и половина лидерите на ЕС бяха разтърсени от предложените от САЩ „зелени“ данъчни облекчения на стойност 400 млрд. д., част от американския Закон за намаляване на инфлацията (Inflation Reduction Act – IRA). Когато обаче бе предложен Европейски суверенен фонд, който да компенсира ефекта от американските мерки, „пестеливите“ членове на ЕС го блокираха и вместо това блокът пусна схема за скромните 10 млрд. евро ново финансиране.
По-меките правила за държавните помощи позволиха на отделни страни членки да подкрепят нови производства, съобщено бе например, че Германия е предложила 15 млрд. евро за привличане на производителите на чипове „Интел“ (Intel) и Ти Ес Ем Си (TSMC).
Тази щедрост провокира страни, поддържащи свободния пазар като Швеция, да предупредят, че възниква опасност от „субсидийна“ надпревара между членките на ЕС, която би имала потенциално вредни последици.
Международният валутен фонд също предупреди, че данъчните облекчения и субсидиите не са панацея за бавния икономически растеж.
На фона на дебатите за субсидиите лидерите на ЕС ще съсредоточат вниманието си върху единния пазар, който е в основата на 30-годишния просперитет на ЕС, но има нужда от подобряване.
В момента цари всеобщо единодушие, че единният пазар функционира добре, когато става дума за стоки, но далеч не толкова добре за услуги и други видове нематериали активи.
Начална точка за дискусиите ще бъде доклад на бившия италиански премиер Енрико Лета, който каза пред Ройтерс, че ще постави специален акцент върху малкия бизнес и стимулиране обмена на ноу-хау в рамките на блока.
„Време е единният пазар да се справи с нематериални неща като данни, образование, професионални умения, изследвания, иновации“, каза Лета.
Очаква се европейските лидери да очертаят план от девет точки, включително задълбочаване на единния пазар и създаване на съюз на капиталовите пазари и в енергетиката съюз, сочат проекти на заключителни документи за срещата.
