Европейският съюз се съгласи да замрази руските активи безсрочно в рамките на блока, след като Москва засили заплахите си за ответни действия срещу „Юроклиър“ – институцията, която съхранява по-голямата част от блокираните средства на Кремъл.
Решението на ЕС да използва извънредни правомощия, за да обездвижи активи на руската централна банка на стойност 210 млрд. евро (185 млрд. паунда), представлява значителна стъпка към използването на тези средства за подпомагане на отбраната на Украйна.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща потвърди в петък, че лидерите на ЕС са изпълнили поетия през октомври ангажимент „да запазят руските активи обездвижени, докато Русия не прекрати своята агресивна война срещу Украйна и не компенсира нанесените щети“.
Преди тази стъпка санкциите на ЕС, които бяха в основата на замразяването на активите, трябваше да се подновяват на всеки шест месеца – което създаваше възможност правителство, благосклонно към Кремъл, като това на Унгария, да наложи вето, пише The Guardian.
Решението беше взето часове, след като руската централна банка обяви, че завежда дело срещу „Юроклиър“ – централния депозитар за ценни книжа в Брюксел, който държи тези активи. Организацията, доскоро малко позната част от международната финансова инфраструктура, а днес във фокуса на вниманието, няма право на глас по въпроса как се използват замразените средства.
Искът, заведен в съд в Москва, твърди, че „незаконните действия“ на „Юроклиър“ са причинили „вреди“ на способността на централната банка да управлява своите средства и ценни книжа.
От „Юроклиър“ отказаха коментар, но техен говорител заяви, че институцията „в момента се защитава срещу повече от 100 съдебни иска в Русия“.
Миналата седмица Европейската комисия предложи заем от 90 млрд. евро (79 млрд. паунда) за Украйна, обезпечен със замразените в ЕС руски активи след пълномащабното нахлуване. Планът обаче беше блокиран от Белгия, която се опасява от вълна от съдебни дела от страна на Москва и от конфискация на белгийски активи в Русия.
Белгийският премиер Барт де Вевер се срещна в петък с Киър Стармър на „Даунинг стрийт“ в рамките на отдавна планирани разговори за рестарта на отношенията ЕС–Великобритания, миграцията и руските активи.
Говорител на Де Вевер съобщи, че са обсъдили „възможното използване на стойността на обездвижените руски суверенни активи“ и са се „съгласили да продължат тясното сътрудничество, за да бъде постигнат напредък по този сложен въпрос“.
Говорител на „Даунинг стрийт“ излезе с почти идентично изявление, като заяви: „Беше ясно – съгласиха се – че поддържането на икономическия натиск върху Русия и поставянето на Украйна във възможно най-силна позиция остават единственият път към справедлив и траен мир.“
Срещата се проведе в навечерието на среща на върха на ЕС следващата седмица, на която лидерите обещаха решения за финансирането на Украйна през 2026–2027 г., на фона на предупреждения, че Киев ще остане без средства още следващата пролет за отбрана и за заплащане на лекари и учители.
Официални представители на ЕС смятат, че предложеният заем от 90 млрд. евро ще покрие около две трети от финансовите нужди на Украйна за следващите две години и очакват останалото да бъде осигурено от други „международни партньори“ на страната.
Белгийското правителство заявява, че се нуждае от гаранции от партньорите си в ЕС, че няма да се окаже отговорно за сметка от няколко милиарда евро, ако бъде съдебно преследвано от Русия.
По-рано Де Вевер определи предложението като „фундаментално погрешно“ и заяви, че то би нарушило международното право и би застрашило стабилността на еврото.
В знак на напрежението около плана Белгия, България, Малта и Италия заявиха, че единствено лидерите на ЕС трябва да вземат решение за използването на обездвижените активи. В изявление, с което обявиха подкрепата си за клаузата за извънредни правомощия за безсрочно замразяване на средствата в петък, те призоваха държавите от ЕС „да продължат да проучват и обсъждат алтернативни варианти в съответствие с правото на ЕС и международното право“.
Белгия настоява ЕС да набере средства от капиталовите пазари за финансиране на Украйна, обезпечени с неразпределени средства (резерв) в бюджета на ЕС. Много държави членки обаче не желаят да поемат допълнителен общ дълг.
Германия, която обикновено е защитник на икономическата ортодоксалност, вижда плана със замразените активи като най-добрия вариант и се ангажира да предостави една четвърт (50 млрд. евро) от необходимите гаранции за Белгия.
Официални представители на ЕС твърдят, че правният риск за „Юроклиър“, а оттам и за Белгия, би бил ограничен.
Съгласно сложната схема ЕС би заел средства от „Юроклиър“, след което би ги отпуснал като заем на Украйна, докато Русия остава юридически собственик на активите. Украйна би върнала средствата само ако и когато получи репарации от Москва за колосалните щети, нанесени по време на войната.
Великобритания, която държи замразени руски активи на стойност 27 млрд. евро (23 млрд. паунда), подкрепя идеята и очаква някои, но не всички страни от Г-7 да пристъпят към подобен план след решение относно активите, държани от „Юроклиър“. Участието на САЩ е по-малко сигурно, тъй като те държат сравнително скромни обездвижени активи за около 4 млрд. евро (3,5 млрд. паунда).
