Европейската комисия направи решителна крачка към затвърждаване на глобалното присъствие на ЕС, като представи на Съвета два ключови проекта за споразумения – с блока Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай) и с Мексико. Тези сделки са стратегически отговор на нуждите на Европа от нови пазари и критични суровини за индустрията и зеления преход, но същевременно поставят редица въпроси за бъдещето на европейското аграрно производство и ценовата конкуренция на континента.
Меркосур – търговска зона с над 700 милиона души
Сделката с Меркосур създава най-голямата зона за свободна търговия в света, обхващаща над 700 милиона души. Очаква се износът на ЕС към този огромен регион да нарасне с до 39%, което означава допълнително приходи до 49 милиарда евро годишно и подкрепа за над 440 000 работни места в Европа.
Значителни митнически бариери се премахват, сред които 35% мито върху автомобилите, 14-20% върху машини и до 14% върху фармацевтичните продукти.
Освен пазарен достъп, ЕС получава и важното преимущество да си осигури критични суровини – жизненоважни за цифровата индустрия и зелените технологии.
Мексико – обновено глобално споразумение
Обновеното търговско споразумение с Мексико предвижда пълно премахване на митата върху селскостопанските и хранителни продукти от Европа – включително сирена, месо, паста, шоколад и вино. Търговският обмен между Европа и Мексико вече надхвърля 70 милиарда евро, а модернизацията на сделката ще ускори темповете на растеж.
Внимание е обърнато и на защитата на културно-историческите продукти, като 568 географски означения имат статут на гарантирани автентични европейски храни.
Ценовият сблъсък – европейско качество срещу достъпност на юг
Търговските ползи от тези сделки са очевидни, но те отключват и един от ключовите дебати на европейския пазар: ще предпочетат ли европейските потребители по-скъпи и сигурни локални храни, или ще заложат на по-евтин внос от Латинска Америка?
Европейските фермери и производители поддържат стандарти, които гарантират безопасност, екологичност и хуманно отношение към животните. Тези високи изисквания увеличават себестойността на продуктите и затрудняват конкуренцията с по-евтини южноамерикански стоки.
Например, бразилското говеждо месо, соята и зърното често се предлагат на значително по-ниски цени благодарение на по-големите мащаби, по-слаби екологични ограничения и по-ниски производствени разходи.
Фермерските съюзи в Европа предупреждават, че евтиният внос може да измести местното производство, да доведе до спад на цените и фалити сред малките и средни стопанства. От друга страна, по-ниските цени на хранителните стоки биха облекчили семейните бюджети, особено във времена на висока инфлация и икономическа несигурност.
В този смисъл Европа трябва да намери деликатен баланс между защитата на своите фермери и потребителската достъпност, като в споразуменията са включени квоти и предпазни мерки, които да омекотят потенциалните негативни ефекти.
Следващи стъпки и перспективи
Понастоящем двата договора – с Меркосур и Мексико – очакват одобрение от Европейския парламент и ратификация от държавите членки. Междувременно се обсъжда възможността за временно прилагане на някои търговски клаузи, за да могат ползите да бъдат усетени по-бързо от бизнеса и потребителите.
Заключение
Сделките с Меркосур и Мексико представляват стратегическа победа за ЕС – с отваряне на нови пазари, достъп до ключови суровини и засилено дипломатическо влияние. В същото време те активират сложни социално-икономически предизвикателства: ще успее ли Европа да съчетае конкурентоспособност и подкрепа за местните фермери, да осигури достъпни храни при запазване на традициите и високото качество? Отговорът ще оформи бъдещето на европейската агро-хранителна политика и мястото на ЕС на световната търговска сцена.
