През изминалите седмици, медиите разказваха за Испания с апокалиптични картини и трагични сведения за стотици загинали хора и огромни щети. Какво всъщност е ДАНА и каква е връзката ѝ с климатичните промени? DANA не е име на циклон, а сложно метеорологично явление, което, подсилено от изменящия се климат, се превръща в мащабно бедствие. Метеоролозите разполагат с все по-съвършени средства да прогнозират опасните явления, но системите за ранно предупреждение се провалят, когато институциите не си взаимодействат.
Средиземноморският басейн ще става все по-често сцена на перфектни бури. Тези прогнози засягат и България заради влиянието на Черно море и планините, което налага спешен анализ на риска и мерки за справяне. Инфраструктурата ни не е планирана за „новото нормално“, необходими са спешни адаптационни мерки, за да избегнем още по-мащабни икономически щети и загуба на живот.
Какво се случи?
На 29-ти октомври в района на Валенсия се разви извънредно мощна купесто-дъждовна (конвективна) облачност, под влияние на циклон в средната тропосфера. В доста медии явлението се представяше като циклон с името „Дана“ или „Ла Дана“, защото свикнахме, че по подобие на тропическите циклони, бурите над Европа също получават човешки имена.
В този случай DANA е съкращението, с което испанските метеоролози обозначават явлението Depresión Aislada en Niveles Altos, т.е., изолирана депресия във високите нива в атмосферата, популярно още като ‘gota fria’ или „студена капка“ – високо разположена зона с по-студен от околния въздух.
Екстремните валежи по време на DANA, се определят от комплекс от фактори, свързани с динамиката на високия циклон, вертикалния профил на вятъра, топлата морска повърхност, изобилната влага, както и от формите на релефа. Всички те „си избират“ място, където се съчетават за перфектната буря, в случая в околността на градчето Чива (Chiva), Валенсия. Районът се вижда от картата на валежите на 29-ти октомври като обширна област с количества над 200 и дори над 300 литра на квадрат паднали за едно денонощие (Фиг. 1).
За да илюстрираме мащаба на стихията, сравняваме със София, където средното годишно количество на валежа е под 600 литра на квадрат т.е. това е очакването за нормален валеж в продължение на 365 дни.
Как се формира DANA?
Структурата на DANA се вижда и от анализите на Европейския център за средносрочни прогнози за времето (ECMWF). В средната тропосфера, на ниво 500 хектопаскала (около 5 – 5.5 км над морско ниво) се намира добре изразен изолиран или откъснат от основния поток циклон (cut-off low) с много силна струя от юг-югоизток от Африка към Испания (Фиг. 2). Този циклон във височина остава почти неподвижен за 2-3 дни блокиран от област на високо налягане от север. В предната част на циклона се вижда мощен пренос на въздух от Северна Африка към Испания с много силни ветрове.
В близост до земната повърхност няма дълбок циклон, но изразен вихър, със силни източни и североизточни ветрове, вкарва топъл и влажен въздух от морето към сушата и захранва развитието на купесто-дъждовната облачност. Фиг. 3 показва „конвергенцията“, т.е. срещането на ветрове от североизток и от югоизток което води до усилване на възходящия вертикален поток – идеален случай за развитие на мощна конвекция. Допълнителен вертикален тласък дава и хълмистият терен на запад от Валенсия, когато въздушният поток срещне склоновете му.
Спътниковата снимка от Европейския геостационарен метеорологичен спътник METEOSAT (Фиг. 4) показва DANA, в която се откроява зоната около Валенсия, очертана с червено (указана с червена стрелка). Там температура на горната граница на облака е по-ниска от минус 65 градуса (brightness temperature), което е индикатор, че облакът се е развил до много голяма височина над 15 км над морско ниво. Това е супер процес, който освен това остава почти неподвижен в продължение на часове. Така силният възходящ поток непрекъснато всмуква нови обеми от топъл и влажен въздух, които захранват интензивните валежи. На няколко места дори е имало торнадо, според базата данни на Европейската лаборатория по силни бури (ESSL).
От спътниковата снимка личи и мощно въвличане на пустинен прах (бежовото оцветяване на югоизток от Испания, Фиг. 4), причинено от ветровата циркулация на височинния циклон. Това е видно също от модела на специализирания център за прогнозиране на прах в атмосферата в Барселона (фиг. 5). Тепърва ще се оценява, дали този пренос на прах влияе върху развитието на процеса над Валенсия, но изследвания показват, че праховите частици стимулират ледообразуването в преохладената част на облака, с последващо усилване на валежа.
Испанската Метеорологична Агенция (AEMET) измерва рекордно количеството валежи в Турис на около 40 км западно от Валенсия. В продължение на 14 часа на 29 октомври падат 771.8 литра на кв.м., като само за един час има 184.6 литра – нов рекорд за Испания (предишният рекорд е бил във Винариос (Кастелон) – 159 литра за един час през октомври 2018 г.). Още по-впечатляващи са измерените 42 л за 10 мин – това прави 42 кубика вода на декар.
При такава интензивност на валежа, която е рядко срещана дори при тропическите циклони, нормалното оттичане на водата и поемането ѝ от почвата е невъзможно.
Образуват се поройни потоци, реките преливат и, в крайна сметка, внезапни помитащи наводнения в ниските места на терена. Световните медии се изпълниха с апокалиптични картини от иначе спокойните испански градчета, в които стръмните улички се превръщат в буйни реки, отнасящи всичко по пътя си.
Случило се е рядко екстремно и особено опасно явление донесло мащабно бедствие тъй като засегнатият район е гъсто населен и с развита инфраструктура. Броят на човешките жертви очертава може би най-трагичния инцидент в Испания, причинен от подобни бури. В началото се говореше за около 70 загинали, след това за около 100, докато на 2 ноември броят на жертвите надхвърли 200 и все още се уточнява.
Как се справяме – безпомощни ли сме?
Когато говорим за екстремно явление, като това във Валенсия, в статистически смисъл, имаме предвид крайно рядко, много далеч от стандартните средни отклонения (т.нар. outlier). В подобни измерения човешките ни представи за това, какво е възможно да се случи, се променят, а понякога и не съществуват, тъй като няма с какво да ги сравним.
Въпреки това, прогнозите за този DANA епизод бяха забележително добри.
Европейският център за средносрочни прогнози за времето (ECMWF) индикира анормално силни валежи в Източна и Югоизточна Испания 4-5 дни напред. Два дни преди събитието, прогнозата за общите валежи много точно показва къде се очакват изключителни количества дъжд.
Локални модели с голяма хоризонтална резолюция прецизират още по-добре къде е най-голямата заплаха от екстремни количества, които неминуемо ще доведат до внезапни наводнения и водни разливи на големи площи.
Издадени са предупреждения с червен код за района на Валенсия и други части на Испания. Предупрежденията се разпространяват чрез уебсайта на АЕМЕТ, както и чрез социални мрежи като фейсбук и Х, така че много хора са имали информация за идващото в следващите 12 или 24 часа. Точната прогноза и предупрежденията вероятно помагат на много хора да избегнат последствията от бедствието, но това не е достатъчно.
Местните органи за гражданска защита не действат адекватно – те активират предупреждение по мобилната мрежа чак към 20:15 часа на 29 октомври, когато наводнението е в разгара си. По това време, много от градчетата и селата в района са вече наводнени и водата продължава да идва и руши. Показателно за закъснението е, че още в 13 часа поне една станция на АЕМЕТ вече е измерила 100 литра валеж.
Когато на 30-ти сутринта медиите започват да показват картините от библейското наводнение, струпаните коли като играчки една върху друга, и се разбира, че има над 100 жертви, критиките към локалните власти избухват.
Защо хората не са алармирани по-рано? Още повече, че става ясно, че червеният код е бил подаден навреме от метеоролозите. С постепенното разкриване на мащаба на бедствието, се появява ярост у хората, която избива на повърхността, при злополучното посещение на испанското кралско семейство в района на бедствието, по време на което разгневени хора замерват официалните лица с кал.
Хосе Анхел Нуньес, директор на регионалния център на АЕМЕТ, Валенсия, заяви с известна самокритичност:
„Нашите предупреждения са били или недостатъчни, или не са били чути. Във вторник още от сутринта беше активиран червен код, но животът в града си течеше абсолютно нормално“.
Зачестилите екстремни валежи в Европа
Само десетина дни преди бедствието в Испания, се случват най-силните наводнения в Централна Франция за последните 40 години. На 17 октомври, в 6 френски департамента на юг от Лион падат изключителни валежи, на места над 600 литра. Най-големите количества са измерени в Ардеш над планинския район Севен, до 700 мм за 48 часа, като от тях – 500 падат за 24 часа.
Този случай е под влияние на система с ниско налягане от Атлантическия океан в източната част, към която нахлува топъл, влажен въздух от юг. Във Франция явлението е известно като „средиземноморски епизод“. Подобно на случая във Валенсия, обилните валежи са допълнително повлияни от релефа на Ардеш, както и от задържането на облачната система в продължение на 2-3 денонощия.
В началото на октомври порои и внезапни наводнения отнеха 26 живота в Босна и Херцеговина. Ако се върнем още 2-3 седмици назад, стигаме до циклона „Борис“, който между 13 и 16 септември премина от запад на изток през страните от Централна Европа и донесе рекордни валежи. Това причини силни наводнения в Австрия, Чехия, Словакия, Полша, Унгария и Румъния. Щетите се оценяват на милиарди евро, жертвите бяха 27, хиляди хора останаха без подслон. От метеорологична гледна точка, пак говорим за рекордни валежи, като най-високата измерена стойност беше 442 литра в планините в Северна Чехия.
Да приключим този бърз исторически преглед с циклона Даниел през септември миналата година. Този случай, който засегна периферно и нашата страна, е добре описан, както научно, така и като бедствие с огромни щети. Тук ще дадем само няколко данни за сравнение със случилото се във Валенсия.
При Даниел, прави впечатление продължителността на циклона, който се мести в различни части на централното и източното Средиземноморие от 3 до 12 септември. Отново имаме „блокиран“ синоптичен процес с характерната конфигурация наподобяваща буквата омега – Ω. Най-големите количества валеж падат в района на Тесалия, Централна Гърция, особено в планинския полуостров Пелион, в Загора. Там за 3 дни небето излива 1096 литра, във Волос 617 литра, а в обширна област в Тесалия има измерени над 300 литра между 4 и 8 септември. За щастие, за мащаба на събитието броят на жертвите не е голям – в Гърция има отбелязани 18 жертви от наводненията, но размерът на залетите площи, щетите по инфраструктурата, селскостопанската продукция и животни са колосални.
В България, на 5-ти септември, количества, надвишаващи месечните норми са измерени в Странджа (село Кости 330 литра за денонощие), а наводнението в Царево, за нещастие, отне няколко човешки живота.
Какво свързва тези зачестили случаи на екстремни валежи и дали те са причинени от климатичните промени?
Описаните до тук явления по-скоро демонстрират изменението на климата и това се вижда от многобройните статистики и климатични изследвания.
По-същественият въпрос е, до каква степен наблюдаваните промени в поведението на екстремните явления (честота, интензивност, повторяемост) се дължат на антропогенния фактор. Въпреки характерната за IPCC предпазливост в оценките, последният им доклад ясно твърди, че увеличаването на интензитета на екстремните валежи не подлежи на съмнение.
Най-редките събития с голямо въздействие стават по-вероятни, но локалният им характер затруднява установяването на ясна обща тенденция. Затова, за всеки такъв случай е особено важно да се провеждат детайлни атрибутивни изследвания.
И така, DANA в Испания, „средиземноморският епизод“ във Франция, циклонът Борис, зародил се над Средиземно море и медикейнът Даниел – какво свързва тези екстремни и разрушителни събития.
*Текстът е публикуван в сайта „Климатека“/ Автор: Димитър Иванов. Заглавието е на „Дебати.БГ“.
