През последните десетилетия Европа преживя значителни миграционни вълни от Азия, които поставиха на изпитание съществуващите политики за убежище и миграция. Това явление предизвика остри реакции в различните европейски общества и доведе до нарастване на подкрепата за по-десни и крайни политически формации, чиито основни приоритети са ограничаване на имиграцията и опазване на националната идентичност.
В отговор на тези предизвикателства, някои държави членки на ЕС започнаха да прилагат по-строги мерки за експулсиране и депортация на мигранти, което поставя въпроса дали това се е превърнало в нова тенденция в европейската миграционна политика.
Политики за експулсиране и депортация в ЕС
ЕС е приел различни правила за управление на миграционните потоци, обработване на молбите за убежище и връщане на незаконните мигранти. Въпреки това, подходите на отделните държави членки варират значително. Някои от тях, като Унгария и Полша, са известни със своите рестриктивни политики и чести случаи на експулсиране. От друга страна, други държави, като Германия и Швеция, се стремят към по-хуманен подход, като предоставят повече възможности за интеграция.
И все пак, дори държави с традиционно по-хуманен подход напоследък са започнали да прибягват до депортирания, когато става дума за лица с криминални присъди или нелегален престой. Пример за това са последните полети за депортиране от Германия до Ирак.
Германия депортира 50 души в Ирак с полет от летището в град Дюселдорф, предаде ДПА, като се позова на съобщение на местните власти.
Властите в провинция Северен Рейн-Вестфалия заявиха, че 26 души от депортираните са имали присъди за криминални престъпления.
Това не е първият полет за депортиране от Германия до Ирак през тази година. През юли 43 души бяха депортирани с полет от Лайпциг до Багдад, а през февруари 47 души излетяха от Хановер.
Според федералното министерство на вътрешните работи през 2024 г. Германия е депортирала общо 816 иракски граждани. Докато някои от тях са били прехвърлени в други държави от Европейския съюз, 615 души са били изпратени директно в Ирак.
По-строги мерки
Политиците, които се харесват на избирателите, често адаптират своята програма в съответствие с обществените нагласи, което води до въвеждането на по-строги мерки спрямо мигрантите. В този контекст могат да се разграничат няколко подхода:
1. Засилване на външните граници
Един от основните методи за контрол на миграцията е укрепването на външните граници на Европейския съюз и на отделните държави-членки. Това включва както физическа охрана, така и засилено наблюдение и по-строги визови режими, целящи да ограничат нелегалния трафик на хора.
2. Ограничаване или спиране на социалните помощи
Някои страни обмислят намаляване или спиране на финансовата подкрепа за мигрантите, които не работят, като начин да се намали миграционният поток. Пример за това е Испания, където миграцията не е толкова голям проблем, частично защото страната не предлага значителни социални помощи на новопристигнали. Обратно, в държави като Дания, Белгия, Франция и Германия, където социалните помощи са щедри, миграцията е по-значителна.
3. Експулсиране и финансови стимули за връщане
Най-крайната мярка е експулсирането на мигранти, които не отговарят на условията за пребиваване. Съществуват и по-меките форми на „връщане“, при които на мигрантите се предлагат финансови стимули, за да се върнат доброволно в родните си страни.
Въпреки че експулсирането на мигранти не е нова практика в Европа, то наистина се е засилило в последните години, особено в контекста на нарастващото политическо напрежение и обществените страхове от нелегална миграция, на фона на крайнодесните и националистически настроения, които завладяха Европа в последните няколко години.
