Според Хараламбос Кафкаридис, кипърския посланик в България, стратегическото местоположение на Кипър е както огромно предимство, така и сериозно предизвикателство. Той подчерта това по време на дискусия в София, на която специалисти и дипломати разглеждаха важни геостратегически тенденции в Източното Средиземноморие и стремежа към регионално сътрудничество.
Събитието бе организирано от Посолството на Кипър и Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Форумът бе открит от проф. Мира Маркова, декан на Историческия факултет. Тя напомни, че от 1 януари Република Кипър ще поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС, което ще подсили значението на региона в дневния ред на Европейския съюз.
Модераторът проф. Румяна Христиди от Софийския университет очерта геополитическите промени в Близкия изток след атаката на Хамас срещу Израел през октомври 2023 г. Тя акцентира на намалялото влияние на Иран, докато ролята на Израел и Турция става все по-значима. Увеличеният ангажимент на Анкара, според проф. Христиди, е един от факторите, които движат Кипър към сближаване с Израел и Египет.
Посланик Кафкаридис обсъди политическата ситуация на Кипър с акцент на разделението на острова и турската окупация на северната част от 1974 г., наличието на британски бази и уникалната ситуация, при която Кипър стана част от ЕС през 2004 г., но европейските права не важат за северната част, оставаща под турски контрол и в границите на непризнатата Севернокипърска турска република.
Посланикът подчертава предимствата на географското местоположение на Кипър, което е ключово за развитието му като бизнес хъб. Той отбеляза, че добрите отношения на Кипър с Израел и арабските държави създават възможности за икономическо сътрудничество, включително между араби и израелци. Кафкаридис допълни и за находищата на природен газ в ексклузивната икономическа зона на Кипър, които предлагат нови възможности за диверсификация на газовите доставки за Европа, включително през Вертикалния газов коридор. Той спомена и хуманитарната роля на Кипър в конфликта с Газа, като подчертава важността на добрите връзки в региона и сътрудничеството с САЩ и Обединените арабски емирства.
Посланикът направи аналогия между кипърския конфликт и ситуацията в Украйна, подчертавайки, че на двете места става въпрос за оспорване на националния суверенитет. Той сподели позицията на правителството на Кипър за разрешаване на конфликта чрез двузонално двуобщностно федеративно устройство и загатна за предстоящите избори в Северен Кипър. Според него, новоизбраният лидер на кипърските турци, Туфан Ерхюрман, който е считан за по-прогресивен от предшественика си Ерсин Татар, би могъл да създаде нови перспективи за поновно стартиране на преговорите под режисурата на ООН.
Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност и бивш зам.-министър на отбраната, нарисува процесите в Източното Средиземноморие в контекста на по-широките геостратегически тенденции, свързани с руското нахлуване в Украйна и втория мандат на американския президент Доналд Тръмп.
Божилов коментира новоприложената стратегия за национална сигурност на САЩ, определяйки я като “студен душ” за Европа, която трябва да поеме инициативата в много аспекти на отбраната. Според него, американската политика променя международните отношения на базата на национални интереси, което поставя блока под външен и вътрешен натиск.
От друга страна, той подчерта, че вниманието на САЩ се прехвърля от Близкия изток и че Вашингтон очаква регионалните играчи да играят по-активна роля. Това би следвало да позволи на тези държави да действат по-свободно, стига да демонстрират ангажимент за ограничаване на влиянието на Русия, Китай и Иран, и да запазят отворени международните търговски маршрути.
Д-р Петър Стоилов от Университетския център за регионални изследвания и анализи разгледа отношенията между Кипър и Израел, отбелязвайки укрепването на взаимоотношенията след членството на Кипър в ЕС и разрива на отношенията между Израел и Турция в началото на 2000-те. Той подчерта възможностите за добив на природен газ от находища в открито море и за енергийния трансфер посредством проектите за Източносредиземноморски газопровод и Евроазиатски електрически интерконектор. Д-р Стоилов акцентира и на ролята на Кипър като неутрална платформа за медиация между конфликтуващите страни, благодарение на традиционните връзки на Никозия.
На кръглата маса присъстваха посланици и дипломати от различни европейски страни, както и от Швейцария, Армения, Молдова, Сърбия, Черна гора, представители на фондация “Конрад Аденауер”, изследователи от Софийския университет и студенти.
