Според ново проучване, цитирано от икономическата телевизия Н-ТВ, преобразуването на жилищните сгради в най-големите европейски икономики – Германия, Франция, Италия и Испания, с цел защита на климата до 2050 г., ще изисква около 3 трилиона евро. Това изследване е съвместен проект на застрахователната компания „Алианц“ и кредитния застраховател „Алианц Трейд“. Арне Холцхаузен, анализатор в „Алианц Рисърч“, отбелязва, че приблизително половината от тази сума ще отиде специално за жилищния сектор в Германия, за финансова подкрепа на необходимите ремонти и подобрения на енергийната ефективност.
„Декарбонизацията на недвижимите имоти е изключително скъпо начинание“, подчертава Холцхаузен. „Важно е обаче да се стартира възможно най-рано“, допълва той, основавайки се на анализа.
Статистиката показва, че жилищните сгради причиняват около 14% от общите въглеродни емисии в Германия, без да се вземат предвид непреките емисии. Следователно секторът е значителен източник на парникови газове и играе ключова роля за достигане на климатичната неутралност.
Законът за енергията в сградите, известен като „Закон за отоплението“, който бе преразгледан от предшествениците на сегашното германско правителство, също може да допринесе за по-устойчиви цели. Той предвижда 65% от енергията на всяка нова отоплителна система да бъде от възобновяеми източници. Християндемократическият съюз (ХДС), Християнсоциалният съюз (ХСС) и Германската социалдемократическа партия (СДПГ) изразиха намерението си да отменят този закон в коалиционното споразумение. Въпреки това, Законът за енергията в сградите вероятно ще продължи да съществува.
Според анализа, екологичният ремонт би могъл да повиши стойността на имотите с около 0,5 процентни пункта. Въпреки това инвестицията си заслужава. „До 2050 г. стойността в сектора на недвижимите имоти в Германия може да нарасне с един трилион евро, създавайки около 107 000 нови работни места“, заявява Холцхаузен. Това би могло да доведе до намаление на безработицата с приблизително 0,2 процентни пункта.
Според проучването, постигането на желаните резултати може да стане чрез комбинация от повишаване на цените на въглеродния диоксид, насочена финансова подкрепа и усъвършенстване на политическите условия. Авторите обаче подчертават, че цената на въглеродния диоксид сама по себе си не е достатъчна мярка. Само цени над 300 евро за тон биха могли да доведат до предполагаемите икономии, нужни за покриване на високите първоначални разходи. В момента цената е 55 евро за тон въглероден диоксид.
