Ръкописът на романа „Старецът и морето“, съдържащ лично послание от Хемингуей, написано броени дни преди самоубийството му, е предаден в Нобеловия музей в Стокхолм, съобщава електронното издание на в. „Ню Йорк таймс“.
Ърнест Хемингуей преминава през лечение през 1961 г. в клиниката „Майо“ заради мании, параноя и депресия. Грижите за него поема екип от католически медицински сестри, начело със сестра Имакулата.
Детали за тяхното взаимоотношение са загубени във времето, но очевидно то е от съществено значение, тъй като Хемингуей, по онова време известен писател, решава да дари на сестрата копие от своето емблематично произведение „Старецът и морето“ с личен текст, написан на 16 юни 1961 г., посочва „Ню Йорк таймс“.
„На сестра Имакулата: тази книга, в надеждата да напиша друга, също толкова изключителна, когато вдъхновението ми се завърне. То ще се върне.“
За съжаление, това не се реализира. Шестнадесет дни по-късно, на 2 юли 1961 г., Хемингуей слага край на живота си в дома си в Айдахо, САЩ.
Сестри от ордена „Свети Франциск“ в Рочестър, Минесота, притежават книгата с последното послание на Хемингуей повече от 60 години. Сега те я даряват на Нобеловия музей в Стокхолм, който представя творби и идеи на над 900 носители на Нобелова награда.
Книгата, предадена на церемония в Швеция, е първото свързано с Хемингуей произведение в музея.
„Този том е прекрасно допълнение към нашата колекция, защото разказва истории. Ще го изложим веднага щом се открие възможност“, заяви Улф Ларсон, старши куратор в музея, пред „Ню Йорк таймс“.
Ръководството на религиозния орден отбеляза, че е време книгата да бъде достъпна за по-широка аудитория. „Жалко е, че беше заключена в манастирския трезор, където никой не можеше да я види“, сподели сестра Мариса Макдоналд, член на управителния съвет на Францисканския орден.
Хемингуей получава Нобелова награда за литература през 1954 г., а в мотивацията за наградата е написано „мощното и иновативно майсторство в изкуството на разказа, най-добре демонстрирано в “Старецът и морето“.
През 1960 г. писателят преминава през труден период. Работи върху мемоарите си за Париж, които ще бъдат публикувани след смъртта му под заглавие „Безкраен празник“, но е разочарован от неспособността си да създава качествени текстове. През ноември е приет в психиатричното отделение на болница „Сейнт Мерис“, част от клиниката „Майо“, и остава там почти до края на януари 1961 г. Преминава през терапия с електрошок и се връща в болницата през април 1961 г. за допълнителни грижи.
Сестра Имакулата работи в психиатричното отделение по това време. Тя е на 37 години, когато среща известния писател. Полемичната му репутация на самохвалко и тиранин сякаш контрастира с нежността, проявена в посвещението, отбелязва „Ню Йорк таймс“.
„Мисля, че е било невероятно мило и внимателно от негова страна да избере позитивно послание за човек, който се е грижил за него“, коментира Сандра Спаниър, професор по английски език в Университета на Пенсилвания и редактор на проекта „Писма на Хемингуей“. „Очевидно, той е имал специална връзка с нея, ценял я е и е проявил достатъчно грижа, за да й напише нещо толкова лично. Това разкрива топлотата на характера му, за която не винаги се говори“.
Сестра Имакулата умира през 1992 г., а книгата с посланието на Хемингуей остава дълги години в библиотеката на болница „Сейнт Мерис“, достъпна за всяка от около 100-те сестри от ордена, живеещи там.
Но изглежда, че книгата почти е забравена, докато преди пет години една от сестрите не я споменава на Къртис ДеБерг, пенсиониран професор, който е написал книга за Хемингуей и е провеждал изследвания в клиниката „Майо“.
ДеБерг е автор на „Пътуване по света с Хемингуей“, която описва пътуванията на писателя в Европа, Африка, САЩ и Карибите. Сега работи върху друга книга за писателя, „Борба с демоните“, както и сценарий.
Той коментира, че посланието в книгата звучеше зловещо.
„Може би е мислел, че ще успее да пише отново след многобройните електрошокови терапии?“, разсъждава ДеБерг. „Или може би, в дъното на душата си, е знаел: „Никога повече няма да напиша книга като тази“?
ДеБерг се пита дали оптимистичният тон на бележката е бил опит да убеди лекарите от „Майо“ в способността си да бъде изписан. Д-р Хауърд Роум, ръководител на психиатричното отделение в „Майо“, изписва Хемингуей на 26 юни 1961 г., шест дни преди писателят да сложи край на живота си, като заключава, че пациентът му „е достатъчно възстановен от депресията“.
През септември миналата година, след посещение в Нобеловия музей, ДеБерг предлага на францисканците да дарят книгата, след като разбира, че там няма артефакти, свързани с Хемингуей.
Улф Ларсон от музея коментира пред „Ню Йорк таймс“, че надписът в книгата „уловя Хемингуей в края на живота му – все още изпълнен с надежда, все още пишещ, търсещ нова история. Това е интимен момент в литературната история, който става още по-забележителен благодарение на състраданието на францисканските сестри“.
