Какво е да служиш във Френския чуждестранен легион? Българинът Марин Рашев е бил част от елитната френска армия 10 години. Пред ДВ той разказва за преживяното там и за живота си след това. С него се срещна Михаил Иванов.
Да се сражаваш в Сомалия като част от Френския чуждестранен легион, да създаваш декори за филми или да охраняваш ЮНЕСКО – за някои хора това звучи като истории от три отделни живота. За българина Марин Рашев обаче всички те са просто част от професионалния му път.
Между елитната френска армия и изкуството, работата в световната организация за образование, наука и култура и охранителната дейност – Марин Рашев не спира да се трансформира. Определя себе си като „вечния чирак“ и „човек на промените“.
Икономическата ситуация в България през 1990-те години го кара да потърси реализация извън страната. Дълго преди това мечтата му е да служи в армията като част от десантните войски. Това обаче е невъзможно в България, тъй като остава без далак и българската армия не го допуска.
Любител на бойните изкуства, той се запознава с преподавател по айкидо, който отваря пътя му към Франция – държавата, в която живее вече 33 години.
Легионът е моята родина
„За Френския легион нямах никаква информация преди да стигна във Франция“, казва Рашев, който е родом от Добрич. Първоначално той започва работа във винарна през 1991 година, когато случайно среща легионер, който „запалва старата искра“ у него.
Без големи очаквания, той казва, че се е „хвърлил с главата напред, за да види какво ще се случи“. Така за него следват 10 години между остров Корсика, където се намира парашутният полк на чуждестранния легион, от който става част, и Джибути, Сомалия, Централноафриканската република и Босна и Херцеговина.
Девизът на елитната армия „Легионът е моята родина“ започва да се отнася и за него.
Като единствената френска армия, която приема чуждестранни граждани, Френският чуждестранен легион е създаден през 1831 година от последния крал на Франция Луи-Филип. През годините той води мисии извън Франция, а днес ролята му е основно да предотвратява военни действия в рамките на мисии под егидата на ООН или НАТО.
Марин Рашев преминава през школата на легиона, където се научава да говори френски, да марширува и да разпознава ранговете на френската армия. Тежките физически тренировки са ежедневие.
„Ние бяхме така обучени, че за два часа, независимо къде сме в града, трябваше да сме в самолет и да излетим закъдето трябва“, обяснява Рашев.
Физическата подготовка в легиона изисква дисциплина – от бягане до 25 километра на ден до тренировки с оръжие. „Когато вече наистина психически кажеш дотук бях, не мога – винаги идва някой, вдига те и правиш още пет, десет, петнадесет, двадесет километра“, казва той.
Издръжливостта на легионерите обаче се калява и от екваториалния климат в Джибути и Сомалия, където средните температури през зимата надминават 30 градуса. Това понякога е водило и до кризисни ситуации.
„Най-страшното в Сомалия, макар да не обичам тази дума, беше, че веднъж обозът закъсня и 10 дни нямахме никакви провизии – вода, храна“, разказва Рашев и допълва, че в такива ситуации всеки е трябвало да се справя самостоятелно с наличните провизии.
Именно Сомалия е мястото, където той участва в най-опасната си операция като част от професионалната армия. През 1992 след ескалацията на гражданската война в страната легионът се включва първи на терен в битка срещу радикализирани групи.
„Нашата мисия беше да освободим триъгълника между летището, гарата и пристанището в Могадишу още като пристигнем“, обяснява Рашев. Интензивните военни действия са продължили два месеца. Към тях са се включили и американски военни части, а френският легион, състоящ се от едва 150 души на територията на Сомалия, според бившия военен, е изпълнил целта си.
В годините след това мисиите на легиона го водят към Централноафриканската република и Босна и Херцеговина, където легионът следи за спазването на Дейтънското мирно споразумение, което слага край на войната в страната и предвижда оттеглянето на сърби и босненци на 20 километра от фронтовата линия.
Легионът го е научил, че „никога не трябва да се предаваш“. Трудности обаче често е имало. Далеч отвъд физическите. „Най-тежкото според мен е носталгията и всеки сам трябва да се справи с нея“, казва той.
Той напуска легиона след десет години служба. Благодарение на него създава мрежа от контакти в различни държави. Французите се отнасят с Рашев като към човек, който е избрал да защитава тяхната страна. „Не съжалявам, че съм минал оттам, че съм видял това, което съм видял“, казва той.
Животът след армията
За да започнат нова работа в страната, всички бивши легионери трябва да преминат през стаж за допълнителна квалификация. Задължително условие, създадено с цел да се създадат условия за нов живот за бившите военни, както и за да се провери готовността им да работят на ново място. Така Рашев се насочва към необичаен избор.
„Тъй като съм се занимавал с рисуване, реших да се върна към това, което съм правил като малък“, обяснява той. Изборът му, който хората покрай него не разбират, го води към създаването на сценични декори. Работи върху два филма, но не се задържа дълго в сферата.
Връща се към това, което познава добре, и в продължение на няколко години е охранител. До момента, в който един от приятелите му се свързва с него с въпрос дали иска да започне работа в ООН. Отговаря без да се замисли. „Да, добре, къде – в Ню Йорк или в Женева?“
Професионалният му път обаче продължава отново във Франция, в ЮНЕСКО, в центъра на Париж. И така вече 18 години. Включва се в тестови период в екипа за сигурност по време на Генералната конференция на организацията и след няколко месеца става част от нея.
„Хората пътешестват, трябва да си купят билет, да се качат на самолет, да отидат някъде. Аз постоянно пътувам. Всеки работен ден пътувам“, описва работата си той. Днес в организацията членуват 193 страни, а в централата в Париж ежедневно пристигат делегации от цял свят.
За Марин Рашев пътят в ЮНЕСКО преминава през поредната промяна, след като напуска екипа ѝ за сигурност и се присъединява към ателиетата за поддръжка на организацията, където работи и днес. Сред железарите, ключарите и дърводелците, той намира нова среда.
„Легионът, ЮНЕСКО, охраната, мисиите, рисуването, изкуството, новите колеги – това, на което ме научи всичката ми работа, е толерантност“, казва днес Марин Рашев.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле„.
