На 3 май в концертната зала на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив ще се проведе концерт на пианиста проф. Иван Дончев, озаглавен „Дебют и наследство“, съобщават организаторите от академията.
За първи път в съвременната българска история, по инициатива на проф. Дончев, АМТИИ ще предложи на зрителите един от най-влиятелните музикални цикли – 32-те пиано сонати на Лудвиг ван Бетовен, написани между 1795 и 1822 година.
Организаторите уточняват, че в цяла Европа няма повече от петима пианисти, които редовно изпълняват 32-те сонати на Бетовен живо и от памет, познавайки наизуст почти 700 страници, и един от тях е проф. Иван Дончев.
Проф. Дончев сподели пред БТА, че този концерт е първият от серия от 10, планирани за следващите три години. Тези прояви са част от трилогия, която ще се представи през 2025 година. Жителите и туристите в Пловдив ще имат възможност да чуят първите три от 32-те публикувани сонати на Бетовен.
„Преди концерта ще проведа кратка лекция, чрез която ще запозная публиката с живота на Лудвиг ван Бетовен. Смятам, че неговото музикално изкуство и личност са неразривно свързани. Взаимовръзката между тази гениална фигура и неговия комплексен характер е изключително важна. Той е величествен автор с драматични нотки, който се бори с несгодите, за които е известен, дори след като е загубил слуха си“, обясни Дончев.
Той подчерта, че Бетовен е не просто композитор: „Интересно ми е да разгледам психологията на твореца, за да мога по-добре да интерпретирам неговите произведения и да предам тяхното значение на публиката в актуален контекст. Важно е класическата музика да бъде жива и значима, вместо да бъде затворена в минали времена“.
Проф. Дончев акцентира, че музиката не е предназначена за музеи, за разлика от визуалното изкуство: „При експонатите контактът е интимен, между произведението и зрителя. Музиката изисква изпълнител, който е двусмислен посредник – да се гмурне в творбата, но също така да остане верен на себе си. Балансът между двете е ключов и вярвам, че трябва да бъде 50 на 50. Понякога е необходимо да излизаме извън рамките, в други случаи трябва да сме точни към текста. Искам да подготвя публиката с тези кратки изказвания, за да могат да навлязат в света на този гений“, заяви той.
Проф. Иван Дончев сподели за важната среща с учителя и ментора си, маестро Алдо Чиколини, която оказала голямо влияние над кариерата му: „В момента, в който вече бях постигнал определена зрялост и се нуждаех от последни щрихи на художествените си идеали, животът ме срещна с изключителен изпълнител, когото бях слушал на живо и на запис. Той ме остави безмълвен с изразителността и искреността си. Нямаше нищо натрапчиво в неговото изпълнение, а красота, присъща на изящна гръцка скулптура. Въпреки че беше над 80 години, той сякаш изживяваше нова етап в своята артистична кариера, изпълнен с младешки дух и енергия, преодолявайки здравословни проблеми.“
Дончев имал възможността да учи при Чиколини в Неапол, Рим и Париж, където той живееше, макар да е роден в Италия и получил френско гражданство през 50-те години. Бил е почетен професор на Парижката консерватория и носител на високи отличия от Франция. „Най-впечатляващо бе, че когато се запознах с него, той не се държеше надменно, а беше изключително земен и щедър. Това подсили убеждението ми, че великите личности са най-простите“, сподели проф. Дончев.
„Разбира се, той носеше със себе си сложността на велик артист и преживяваше моменти на кризи и съмнения, дори на такова ниво и опит. Бях свидетел на миговете, когато той усещаше трепета преди излизането на сцената. Професионализмът и качеството на изпълненията му никога не бяха засегнати от неговото състояние. Неговите уроци ми предоставиха нов импулс, свързах се с импресари и диригенти в Европа и извън нея, включително в Япония, и го считам за последния си учител и един от най-значимите си представители“, добави той.
По отношение на най-значимите учители и уроци, проф. Иван Дончев поясни, че най-много учи от себе си и от собствените си грешки. „Имам способността за самоанализ и непрекъснато работя в тази посока. Музиката ми е строг съдник, а многобройни хора, включително родителите ми и преподавателите, ми помогнаха много. От моите ученици също научавам много, както от техните грешки, така и от успехите им. Те ме вдъхновяват, както и семейството ми, съпругата ми Елена Нефедова, талантлив пианист и педагог, и малкият ми син, който тепърва ще ми показва нови неща“, каза той.
Проф. Дончев говори за два ключови момента, когато осъзнал, че животът му е посветен на музиката. Първият е свързан с първото му появяване на международната сцена в Италия, която по-късно става негова втора родина – първо като студент, а след това и като изпълнител и преподавател. „Този опит ми показа, че освен работа и усилия, има нови хоризонти и контакти, които обогатяват живота“, добави той.
Другото важно събитие било свързано с литературата, когато прочел биографиите на Бетовен и Лист: „Не съм сигурен дали те откриха мен, или аз тях, но именно техният живот ме вдъхнови да разбера, че свиря не просто ноти, а чувства и стремежи, което разширява моите хоризонти“, отбеляза проф. Дончев.
Той е също носител на черен колан по карате, другата му страст извън музиката, и е печелил медали на национални състезания. „Спортът ми е интересен от детство, а карате може би щеше да поеме моя професионален път. Но музиката се оказа най-силна“, каза той и благодари на общината и АМТИИ за подкрепата, която получава в преподавателската си дейност през последните години.
Проф. Иван Дончев е роден на 11 август 1981 г. в Бургас и завършва обучението си под ръководството на Юлия Ненова в музикалното училище „Проф. Панчо Владигеров“. Следва в Италия, където изучава пиано и джаз пиано, а след това и камерна музика. От 2007 до 2013 г. специализира при Алдо Чиколини, получавайки лична стипендия от него. Дончев концертира в Европа, САЩ, Мексико, Япония, Южна Корея и Русия, редовно изнася концерти пред симфонични оркестри.
