Председателят на Националния статистически институт (НСИ), доц. д-р Атанас Атанасов, избягва да представя предвиждания за инфлацията в България до края на текущата година, подчертавайки променливия й характер и сложността на изчисленията. Той изрази надежда, че няма да се наблюдава спекулация преди влизането на страната в еврозоната, което, според него, е основната опасност в местните условия.
Според Атанасов, инфлацията ще се влияе от увеличението на цените на електричеството от юли, но също така зависи от множество други фактори. Несигурната международна ситуация в Близкия изток също оказва влияние. Той отбеляза, че е трудно да се предвиди движението на цените на петрола, които влияят на всички останали разходи, в интервю за БТА, по случай 145-годишния юбилей на статистическия институт в България.
След влизането в еврозоната, НСИ планира да публикува на първо число всеки месец предварителни оценки на инфлацията. Тези данни ще бъдат много близки до окончателните, посочи Атанасов. Той уточни, че след присъединяването методологията и потребителските кошници за инфлация ще останат без промяна.
Допълнително, по въпроса за регионалната инфлация, Атанасов сподели, че до края на годината се надява да сключи споразумения с множество търговски вериги, за да събере основни данни за целия регион, което е важно за изчисляването на регионалната инфлация.
Днес е по-добре от вчера
Председателят на НСИ акцентира, че в момента икономиката на страната е на най-високото си ниво. Реалният БВП (след корекция за инфлация) през последната година е значително увеличен в сравнение със средната стойност от 90-те години. Според него, усещането у някои, особено възрастните, че преди е било по-добре, е погрешно и произтича от носталгията по младостта. Той представи данни за покупателната способност и разходите за храна, отбелязвайки, че колкото по-малък е дялът на разходите за храна, толкова повече средства остават за други нужди, като този дял непрекъснато намалява.
Изкуственият интелект и статистиката
Изкуственият интелект заема все по-значима роля в статистиката, особено в националните статистически институти в Европа и по света. Важно е да се осъзнае, че AI не замества традиционните работни методи, а ги допълва, позволявайки по-бързо и точно извличане на информация от обширни данни, коментира председателят на НСИ. Въпреки че AI все още не е напълно „обучен“ и понякога предоставя неточни резултати, НСИ планира разработване на чатбот, който да улесни достъпа до статистическа информация.
Следва пълният текст на интервюто:
Господин Атанасов, на 25 юни отпразнуваме Деня на българската статистика, а НСИ чества 145 години от основаването на статистическата институция в България. Кои са най-важните моменти от историята за този период, представени в цифри?
Статистическата институция има дълга история, в която данни се събират от 1880 година. Тогава населението е било над 3 милиона, докато през 80-те години достига почти 9 милиона, а в момента е около 6,5 милиона.
Относно основните макроикономически показатели, динамиката стартира през 90-те години с въвеждането на Системата за национални сметки. По времето на социализма инфлацията е била почти незабележима, макар да е била следена. Например, реалният БВП значително намалява през 1997 г. по време на хиперинфлацията, след което започва да расте. В момента икономиката е в най-добро състояние. Носталгията у някои за миналото е инструмент за психологическо оправдание.
Според данни от 2024 г. България е сред страните с най-ниски цени в ЕС, а разликата със средните нива в Общността намалява. Кога смятате, че ще достигнем тези средни стойности?
Не желая да правя прогнози относно времевите рамки. НСИ предпочита да не предсказва, за да избегнем критики в бъдеще.
Последните данни показват повишение на доходите, но също и на цените. Интересно е, че доходите нарастват по-бързо от средните за ЕС. Според последните данни от Евростат, България вече не е на последно място в ЕС и изпреварва Унгария. Сега сме на 74% от средноевропейското индивидуално потребление.
Ако анализираме разходите за храна като процент от общите разходи, виждаме, че колкото по-малко средства отиват за храна, толкова повече средства остава за други нужди. През 60-те години този дял е бил 43%, а през 2020 г. достига 30%. Тази тенденция показва, че хората могат да отделят повече за пътувания и развлечения.
Какви са очакванията на НСИ относно инфлацията до края на годината?
Не искам да правя прогнози, тъй като инфлацията е сложен и променлив показател. Поскъпването на електричеството и международната политическа обстановка също оказват влияние. Надявам се, че няма да имаме спекулации преди присъединителния процес в еврозоната.
Инфлацията достигна най-високите си стойности есента на 2022 г., но сега тенденцията е към намаление, което е валидно и за целия ЕС. Очаквам, че високата инфлация остава в миналото.
Какви са плановете за флаш инфлацията след влизането в еврозоната?
Подготвяме нови оценки и планираме да оповестим данни на първо число всеки месец, след януари 2026 г.
Тази предварителна информация ще бъде близка до окончателните, и ние сме готови за това.
Налага ли присъединяването към еврозоната промени в потребителските кошници за изчисления на инфлацията?
Не, методологията и потребителските кошници ще остат не променени. Те се актуализират минимално всяка година на база потребление.
Какво ще се случи с СОИКОП след 2026 г.?
Промените са направени с цел подобряване на качеството на данните.
Например, добавени са нови категории за детски облекла и лекарства, за да се отразят по-добре съвременните потребителски навици.
Как ще се отчита регионалната инфлация след новото райониране?
Разработваме алгоритъм за регионалната инфлация, но ще е необходимо да съберем още данни от търговските вериги. Надявам се до края на годината да сключим договори с достатъчно търговци.
В момента сме фокусирани върху флаш инфлацията и ще работим по регионалната след влизането в еврозоната.
Какво ново в ЕСТИ за данните за туристите?
Започва се надграждане на информацията за туризма, и се надявам скоро да представим методика, която ще предостави по-точни данни.
В момента се водят преговори с мобилни оператори за получаване на данни за туристически пътувания.
Какъв е приносът на изкуствения интелект в статистиката?
Изкуственият интелект се използва все по-често в статистиката, добавяйки стойност към традиционните методи и улеснявайки обработката на големи данни. НСИ планува внедряване на чатбот, който да улесни достъпа до информация и нови визуализации на данни.
Наскоро AI се използва за превод на текстове в дигиталната библиотека на НСИ.
Създадохме нов сайт, а следващата стъпка ще бъде разработването на чатбот, който да помогне в намирането на статистическа информация.
