Едвин Сугарев е български поет, публицист, литературен критик, общественик, дипломат и политик, роден на 27 декември 1953 г. в София. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1978 г. и защитава докторат по история на новата българска литература. Работил е като научен сътрудник в Института за литература при Българската академия на науките, преподавател в Софийския университет, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Нов български университет. Редактор е на литературни издания като „Мост“ и „Литературен вестник“. Като писател има публикувани стихосбирки, книги с критика, монографии и журналистически материали. От 1997 до 2002 г. е посланик на България в Монголия и Индия, а по-късно е генерален консул в Ниш.
– Г-н Сугарев, протестът срещу бюджета, който се проведе в София, напомня ли ви с нещо за първите протести на СДС? Какви са приликите, какви са разликите?
– Донякъде да, защото и на снощният протест (в сряда, бел. ред.), както и на протестите в началото на прехода, имаше много млади хора. Освен това обект на обществения гняв бе парламентът, който беше обкръжен за пръв път на 14 декември 1989 г. – снощната му обсада май беше трета или четвърта поред. Имаше и римейк на някои основни символни жестове от ранните протести – например скандирането „Кой не скача, е дебел!“ е парафраза на някогашния слоган от студентските протести „Кой не скача, е ченге!“
Белият автобус, който се превърна в своеобразен символ на протестите през 2013 г., се появи и този път – при това в същата функция – да извозва блокираните в парламента депутати, които не смеят просто да излязат на улицата.
Разликата беше в тематичната насоченост на протеста: за пръв път приемането на държавния бюджет става повод да се разгърне гражданско недоволство – до този момент бюджетът беше мислен като не особено разбираема и доста отвлечена материя.
Но, разбира се, трябва да си даваме сметка, че крадливия и некадърен бюджет е само повод. Реалният мотив са свинщините на властта, намерили своята еманация във фигурата на Делян Пеевски – или, както вече го наричат всички, Голямото Д.
– Постигна ли протестът в София снощи целите си?
– Формално да, постигна ги. Признанието на Бойко Борисов, че разпорежда изтеглянето на бюджета заради протестите, е политическа победа – при това съвсем не маловажна – тъй като през нея става ясно, че при цялото си скандално самозабравяне днешната властова коалиция има от какво да се страхува – от гнева на хората.
Това, което не можаха да постигнат опозиционните партии, синдикатите, работодателските организации и експертите, го постигна улицата. Но тъй като протестът беше свикан от ПП – ДБ, те от днес нататък би трябвало да са наясно, че първата стъпка е направена, но пътят още предстои – и че не трябва по никакъв начин да оставят да се спихне гражданската енергия, избуяла достатъчно мощно снощи.
Протестът трябва да продължи – както продължиха протестите през 1996 и 2013 г. – докато настоящата властова коалиция изчерпи своя потенциал и бъде принудена да се оттегли.
– Социален ли беше този протест или политически? Някои анализатори коментират, че хората протестират, защото не са доволни от заплащането си.
– Чисто политически, разбира се. Първо – защото икономическото дередже на България съвсем не е такова, че да изкара хората на улицата, както беше през 1996-1997 г. Българската икономика се държи прилично – въпреки държавата.
И второ – защото на хората наистина им писна да гледат как простаци се разпореждат с тяхната съдба – и как наглеци за пореден път присядат на държавната софра, за да си делят държавната баница.
Причината да се протестира срещу бюджета не е в нарасналата политическа култура, която позволява на хората да разберат какво огромно значение има този закон за техния стандарт на живот. Причината е, че все повече от тях започнаха да разбират, че през един преднамерено разхайтен бюджет може да бъде прахосано бъдещето – тяхното и на техните деца, например благодарение на огромните външни заеми, които този бюджет предполага.
Също и че в нечии ръце бюджетът може да бъде едновременно хранилка и бухалка – хранилка за пристаналите на Пеевски кметове, и бухалка за общините с несъгласни такива. И дори само фактът, че Йордан Цонев, известен в зората на демокрацията като Данчо Ментата, е основният защитник на този бюджет, говори много ясно за логиката на многото недомислия в него – това е корупционната логика, той всъщност създава условия за устойчиво крадене – и това е основната му функция, а съвсем на грижата за хората.
– Вие вече споменахте – на протеста чухме лозунга „Кой не скача е дебел“, препратка към емблематичния лозунг от протестите на СДС – „Кой не скача е червен“ или „Кой не скача е ченге“. Как звучи днес той?
– В постсоциалистическа България масовите протести имат вече 36-годишна история – и съответно имаме натрупана сериозна протестна култура. Днес „Кой не скача, е дебел“ звучи съвсем адекватно, тъй като отпраща към един пухкав и преуспял, макар и вече не млад мъж, който се е превърнал в символ на алчността, безочието и позора, които се вихрят по върховете на държавата ни.
Това, което е новото при последния протест, е че вече нищо не може да остане скрито и покрито – нито насилието над демонстрантите, нито кръчмарския темперамент на депутатите, нито дори изплезения език на един от полицаите.
Всичко се разбира и дори се вижда в реално време – и оказва своето въздействие. Може би протеста щеше да бъде по-мирен, ако демонстрантите не бяха разбрали за насилието, упражнено от Хамид Хамид в кулоарите на НС. Е, да – има напредък – преди пееха партизански песни в аналогична ситуация, сега просто бият. Или пък ако не бяха станали свидетели на баталните сцени в бюджетната комисия, специално изместила своето заседание с надеждата да изпревари протеста.
– Очаквате ли недоволството да спадне, със заявките на властта да се „поправи“ по отношение на бюджета?
– Това е целта на задния ход, предприет от Бойко Борисов. И аз не съм за този бюджет – иска да ни каже той, като същевременно се изтъква и като човека, който за пореден път спасява положението. Не е ясно дали управляващите реално ще изтеглят бюджета, или просто ще забавят приемането му – с надеждата да го промъкнат по-късно през пленарна зала – с няколко козметични поправки. Няма да мине номерът обаче. Твърде дълго обясняваха как този бюджет е „единственият възможен“, за да се правят сега на дръж ми шапката.
Колкото и да не им се иска, ще трябва да се лишат от някои прекалено отявлени крадливи акценти в него. А ако шикалкавят и това се разбере, гневът отново ще се появи – той вече е пуснат от бутилката. И това е, за което опозицията трябва да внимава – да не изпусне този момент.
– Имате ли обяснение защо, въпреки сигналите близо месец, че бюджетът е проблемен, управляващите така устойчиво настояваха за приемането му в този вид?
– Защото бюджетът е касичка за крадливите. Голямата фигура на розово прасе – касичка, която препречваше един от входовете на НС, е адекватният символ за скритите намерения в настоящото бюджетно Елдорадо. Управляващите се надяваха, че приемането на България в Еврозоната, което е наистина голямо постижение за страната ни, е достатъчно мощно прикритие, зад което задкулисието може да краде държавни активи през разни публични финансирания, необезпокоявано от никого.
Тази сметка се оказа погрешна. Мога да предвидя стратегията им оттук нататък – ще протакат решението за бюджета с месеци, като ще направят нужното, за да постигнат недоимък там, където гласовете им не достигат за бъдещи изборни победи. И през цялото време ще обвиняват ПП-ДБ за това, че бюджетът не е приет заради тях – и пак заради тях парите не достигат.
