Свободата на медиите представлява постоянна битка за всеки журналист и всяка медия, независимо от темата. Когато сме изправени пред заплахи, е от съществено значение да разберем, че съществува регламент, който може да ни помогне в усилията ни. Въпреки че медийната рамка не осигурява гаранция за успех, тя създава възможности за напредък. Това заяви евродепутатът Елена Йончева (ДПС, независим) в подкаста „ЕС право БГ“ на БТА, където се обсъждат начина на създаване на европейското законодателство и неговото приложение в България. Основната тема на интервюто беше Европейският акт за свободата на медиите – първият общоевропейски регламент, целящ защита на независимостта на медиите и журналистите в ЕС. Законът влиза в сила на 7 май 2024 г., а повечето разпоредби ще бъдат въведени от 8 август 2025 г., като член 20 ще започне да действа на 8 май 2027 г.
Регламентът, според Елена Йончева, която беше докладчик в сянка по време на дебатите в Европейския парламент, представлява „амбициозна рамка“, която за първи път налага унифицирани правила за защита на редакционната независимост и медийния плурализъм в страните-членки на ЕС.
Като евродепутат и опитен журналист, Елена Йончева определя три ключови елемента на Европейския акт за свободата на медиите. Първият е защита от политическа намеса и ограничаване на използването на шпионски технологии срещу журналисти. Регламентът в голяма степен забранява влиянието върху редакционните решения и предвижда строг контрол при изключения, свързани с националната сигурност и сериозни престъпления.
Вторият важен аспект е прозрачността на медийната собственост и концентрацията на пазара. Актът изисква публично оповестяване на действителните собственици на медиите и оценка на влиянието на значителни сливания и придобивания върху медийната разнообразност. Йончева посочва, че регламентът има недостатъци, тъй като част от мерките са препоръчителни и не предвиждат достатъчно строги санкции.
Третият основен аспект обхваща отношенията между медиите и големите онлайн платформи. Европейският акт за свободата на медиите въвежда специален режим за съдържанието в платформи като Meta, YouTube и X, който включва задължение за предварително уведомяване при премахване на съдържание и възможност за бързо разглеждане на оплаквания.
Дебатите относно приемането на Акта за свобода на медиите в Европейския парламент не бяха лесни, казва Елена Йончева. По нейни думи, конфликти често произтичали от национални делегации, а не от политически групи. Най-острите разногласия се наблюдавали между Западна и Източна Европа по въпросите на националната сигурност и позволеното наблюдение на журналисти.
Европейският акт за свободата на медиите е все още в начален етап на приложение. Затова Йончева подчертава, че е трудно да се оцени влиянието му върху редакционната независимост, както и начинът, по който функционират медийните организации и как се чувстват журналистите по отношение на своята свобода. „Заключението ми е, че е твърде рано за категорични оценки. Към момента общата картина изглежда по-скоро положителна“, сподели евродепутатката.
„Медийната рамка цели да се бори срещу разпространението на дезинформация и да намали държавния и политически контрол върху медиите, като същевременно предотвратява загубата на журналистическа независимост, включително в редица държави от ЕС“, подчерта Елена Йончева.
По отношение на адаптирането на Европейския акт за свободата на медии в България, Йончева отбеляза, че процесът на обновление на националното законодателство все още продължава. Тя акцентира на необходимостта от ясни правила за защита на журналистите, строг контрол върху употребата на специални разузнавателни средства и подобрена прозрачност относно медийната собственост.
„Законът предполага пълна прозрачност на реалните собственици, а не само на номиналните. Също така е необходимо пълно оповестяване на собствеността“, добави Елена Йончева. Според нея, при наличие на концентрация, следва да се извърши оценка на медийната плурализъм. „В България все още имаме сериозни проблеми – много медии са собственост на офшорни компании или непрозрачни холдинги. Нуждаем се от нови мерки, като електронен публичен регистър за реалните собственици – с задължение за ежегодна актуализация и санкции за укриване, глоби или дори отнемане на лиценз“, завърши Елена Йончева.
Целият разговор с нея можете да гледате в Ютуб.
Слушайте в Спотифай и Саундклауд
Не пропускайте и рубриката „ЕС право БГ“
По темата „Европейският акт за свободата на медиите“ прочетете и интервю с председателя на СЕМ Симона Велева
