Победата на крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС) в парламентарните избори в Австрия е централна тема в западния печат, показват предварителните окончателни резултати, предаде БТА.
Крайнодясната партия получи най-много гласове при вчерашните избори в Австрия, първи път след нацистката епоха. Те използваха общественото възмущение относно миграцията и жизнените разходи, за да победят дясноцентристическата Австрийска народна партия (АНП), отбеляза „Гардиън“.
АПС спечели 28,8% от гласовете, изпреварвайки управляващата АНП на канцлера Карл Нехамер, която се нареди на второ място с 26,3%. Опозиционната Австрийска социалдемократическа партия (АСДП) достигна най-ниско ниво в историята си – 21%, а либералната НЕОС събра около 9% от подкрепата. Въпреки наводненията този месец, предизвикани от бурята „Борис“, които вдигнаха на преден план климатичната криза, „Зелените“ постигнаха 8,3% и се наредиха пети. Комунистическата партия и Бирена партия не успяха да преминат 4% бариерата за влизане в парламента. Избирателната активност беше висока – около 78%, посочва изданието.
АПС се възползва от вълната на десницата в Европа и следва примера на унгарския премиер Виктор Орбан. Партията акцентира на страховете, свързани с миграцията, убежището и престъпността. Нарастващата инфлация, слабият икономически растеж и недоволството от правителствените мерки по време на пандемията от COVID-19 допринесоха за подкрепата за АПС след последните избори през 2019 г., посочва „Гардиън“.
Лидерът на АПС Херберт Кикъл заяви готовността на партията да участва в правителство с която и да е партия. Въпреки че не успя да спечели абсолютно мнозинство, АПС ще се нуждае от партньор, за да управлява. Нехамер пък подчерта, че сценарият, при който Кикъл става канцлер, не е възможен. Очакват се коалиционни преговори, преди да бъде съставено ново правителство.
Силното представяне на АПС може да усложни исканията за участие във властта, като АНП може да не желае ролята на младши партньор в коалиция. Вместо това, АНП може да се опита да формира голяма коалиция със социалдемократите и НЕОС, което обаче може да бъде трудно поради различията в политиките, посочва „Гардиън“.
Кикъл бе министър на вътрешните работи в коалиционното правителство на АНП между 2017 и 2019 г. Този алианс се разпадна след скандала „Ибиса“. Водачът на АПС също предизвика контроверзии с изявленията си и твърди позиции по различни теми. Независимо от исхода, АНП изглежда готова да запази властта в различни сценарии, посочва „Гардиън“.
Надеждите за възход на крайната десница в австрийската политика са осъществени с победата на АПС в изборите. Въпреки това, трудностите в сформирането на правителство може да създадат нови предизвикателства за политическата сцена на страната.
