Войната в Украйна отново извади на преден план един от най-чувствителните и нерешени въпроси в Европейския съюз – трябва ли ЕС да разполага със собствена армия или да продължи да разчита на националните въоръжени сили и НАТО като основен гарант за сигурността си.
Повод за новия кръг от дебати станаха думите на върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас, която предупреди, че Русия се опитва да „бомбардира и замрази“ Украйна до капитулация. Изказването ѝ, цитирано от The Guardian и Politico, подчертава не само мащаба на хуманитарната криза, но и стратегическата безизходица, в която се намира Европейският съюз.
Мирни разговори без политически мандат
Според Калас, руската страна участва в международните разговори за мир единствено чрез военни представители, без правомощия да договарят реални отстъпки.
Анализатори, цитирани от Financial Times, определят този подход като класическа тактика за печелене на време, докато военният натиск върху Украйна продължава.
В същото време Киев демонстрира готовност за компромиси – факт, който според ЕС рискува да изкриви международния наратив, представяйки конфликта като „симетричен“, въпреки че агресията идва от Москва.
Именно тази асиметрия подхранва призивите за по-твърд европейски отговор, включително в сферата на отбраната.
Европейската армия: идея с политическа тежест, но без консенсус
Идеята за европейска армия отдавна циркулира в брюкселските коридори, но остава дълбоко противоречива. Кая Калас ясно заяви, че отбраната трябва да остане в компетенциите на националните държави, тъй като ефективната военна реакция изисква ясна командна верига.
Тази позиция съвпада с анализите на Der Spiegel и Le Monde, които отбелязват, че липсата на политическо единодушие, различията в стратегическата култура и неравномерните военни способности правят създаването на обща армия в краткосрочен план малко вероятно.
В същото време войната в Украйна показа слабостите на сегашния модел – фрагментирани отбранителни бюджети, зависимост от САЩ и бавни процеси на вземане на решения.
Това подхранва аргумента, че ЕС се нуждае поне от по-дълбока интеграция в областта на отбранителната индустрия, логистиката и общото планиране.
От хуманитарна помощ към стратегическа автономия
Решението на ЕС да отпусне нови 145 млн. евро за хуманитарна помощ за Украйна, показва, че Съюзът остава твърдо ангажиран с подкрепата за Киев, пише Reuters. Но все по-често се чува критика, че Европа реагира предимно „пожарогасително“, вместо да изгради дългосрочна стратегия за сигурност.
Според Politico Europe, именно липсата на обща отбранителна рамка ограничава способността на ЕС да влияе решително върху мирния процес.
Докато санкциите и помощта остават основните инструменти, военният и дипломатическият лост на Съюза продължават да бъдат разпокъсани.
Дебатът за европейската армия вече не е абстрактен институционален спор, а пряко следствие от войната на прага на ЕС. Изказванията на Кая Калас и Марта Кос ясно показват, че Съюзът осъзнава мащаба на заплахата, но все още търси баланса между националния суверенитет и необходимостта от колективна отбрана.
Докато мирните разговори с Русия буксуват, а военният натиск върху Украйна се засилва, въпросът вече не е дали Европа може да си позволи по-дълбока отбранителна интеграция, а дали може да си позволи да продължи без нея.
