Европейската комисия (ЕК) обяви, че се забелязва увеличение на инвестициите в образованието в страните членки на ЕС, според информация от пресслужбата на институцията.
Публичните разходи за образование започват да се възстановяват след спада, причинен от пандемията от COVID-19, макар все още да не са достигнали нивата преди кризата. Тази констатация е направена в доклада „Инвестиране в образованието“ за 2025 г., представен от Европейската комисия.
Увеличението на финансирането в бранша укрепва конкурентоспособността на ЕС и е от полза за обществото.
През 2023 г. страните от Европейския съюз са инвестирали общо 806 милиарда евро в образованието. Националните разходи за образование вече съставляват средно 9,6% от общите публични разходи и 4,7% от брутния вътрешен продукт (БВП), с известни разлики между държавите членки.
Според последните прогнози, ако до 2030 г. повече хора развият основните си умения, БВП на европейските държави може да се увеличи с между 8 и 10 процента над текущите очаквания. Освен това, висшето образование обикновено води до по-високи доходи: всяка допълнителна година учене може да повиши доходите с 7%, заявяват от ЕК.
„Инвестициите в образованието са актив и не разход. ЕС трябва да се подготви за бъдещето. Положителната тенденция, посочена в доклада, показва, че образованието в ЕС отново играе ключова роля за конкурентоспособността и икономическата устойчивост. Затова предложената нова многогодишна финансова рамка, представена на 16 юли 2025 г., има за цел да увеличи финансирането в образованието и уменията чрез национални и регионални партньорства, нов Европейски фонд за конкурентоспособност и разширена програма „Еразъм +“, коментира Роксана Мънзату, изпълнителният заместник-председател на ЕК по социалните права и уменията.
Новата рамка на ЕС за икономическо управление и Съюзът на уменията предоставят възможности за стратегически инвестиции в образованието, съобщават от пресслужбата на ЕК. Основната отговорност за финансирането на образованието е на националните правителства, но ресурсите от ЕС играят важна роля за развитието на адаптивна и квалифицирана работна сила, особено в контекста на екологичния и цифровия преход.
Около 148 милиарда евро са планирани за образование и умения в периода 2021—2027 г. чрез инструменти като „Еразъм +“ и Европейския социален фонд +. В допълнение, още 75 милиарда евро бяха отпуснати за инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост за периода 2021—2026 г. Допълнителни ресурси за изследвания в образованието се предоставят чрез „Хоризонт Европа“, информираха от пресслужбата на ЕК.
Докладът посочва, че средните публични разходи за образование в ЕС по време на пандемията спаднаха от 10% през 2019 г. до 9,3% през 2020 г. и останаха на сравнително ниски нива през 2021 г. и 2022 г. Обаче през 2023 г. се отбелязва ръст до 9,6%. Данните са от Евростат (Eurostat COFOG data).
За България, данните показват, че през 2023 г. публичните разходи за образование като процент от общите публични разходи достигат нивото от 2019 г. преди пандемията – 10,5%. Средствата за образование, изразени като процент от БВП, нарастват от 3,8% през 2019 г. до 4,1% през 2023 г.
Стратегическото значение на качественото и приобщаващо образование, както и квалифицираната работна сила за конкурентоспособността, социалното сближаване и устойчивото развитие на Европа, бе подчертано и в становище на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), прието на пленарна сесия през юли тази година. Докладчиците по въпроса, по който Европейската комисия поиска становище от ЕИСК, бяха членовете на ЕИСК Татяна Бабраускене (Литва, група „Работници“), Юстина Калина Охедзан (Полша, група „Организации на гражданското общество“) и Мария Минчева (България, група „Работодатели“).
В становището се акцентира на необходимостта от радикални системни реформи и инвестиции в приобщаващо и качествено образование, за да бъдат преодолени предизвикателствата като постоянния недостиг на умения, несъответствието на уменията, недостига на работна сила и привличането на учители и обучители.
Глобалната конкурентоспособност на Европа зависи от способността ѝ да развива и запазва добре обучена и адаптивна работна сила, отбелязва Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара, цитирана от пресслужбата на ЕИСК на сайта на институцията.
