Европейският съюз засилва работата по създаването на т.нар. „военен Шенген“ – система, която да позволи по-бързо и координирано придвижване на войски и военна техника през територията на държавите членки. Проектът набира скорост в контекста на продължаващата война в Украйна, растящите опасения за сигурността в Европа и променящия се геополитически ангажимент на Съединените щати.
По информация от европейски институции и международни агенции, Европейската комисия и държавите членки работят по oпростяване на процедурите, свързани с военната мобилност, като целта е създаване на единна рамка за преминаване на въоръжени сили и тежка техника без административни пречки и дълги срокове за издаване на разрешителни.
Необходимост, породена от войната в Украйна
Идеята за „военен Шенген“ не е нова, но конфликтът в Украйна я изведе като приоритет. Според военни експерти, включително командири от европейските структури, настоящите бюрократични изисквания за придвижване на войски между отделни държави често създават значително забавяне — понякога дори в рамките на дни.
Такава ситуация е определена като риск при евентуална криза, при която бързото разполагане на военни части може да бъде решаващо.
Няколко държави вече предложиха създаването на коридори със специален статут, по които транспортът на техника да се извършва с приоритет.
Успоредно с концепцията за „военен Шенген“, в ЕС се водят разговори за разширяване на европейските програми за производство на оръжие и за укрепване на собствената отбранителна индустрия.
В последните месеци Европейската комисия предложи механизми за финансиране на съвместни проекти, както и обсъждане на потенциален отбранителен фонд с многогодишен бюджет.
Целта е Европа да може да реагира по-бързо на кризи и да разполага с достатъчно капацитет за производство и доставка на боеприпаси и техника.
Някои от предложенията включват ограничаване на достъпа на компании извън ЕС – включително американски – до ключови програми с европейско финансиране, за да се насочи подкрепата към индустрията на държавите членки.
Това е част от по-широкия дебат за т.нар. „стратегическа автономия“, термин, който се използва все по-често в контекста на европейската сигурност.
Променящото се усещане за ролята на Съединените щати
Дискусиите за засилена европейска отбранителна независимост се случват в условията на колебания в политическата среда във Вашингтон и несигурност около бъдещите ангажименти на САЩ към НАТО.
Европейски лидери подчертават, че трансатлантическото партньорство остава основа на сигурността на континента, но в същото време признават, че Европейският съюз трябва да бъде по-подготвен да действа самостоятелно при необходимост.
Според анализатори, войната в Украйна е изиграла ключова роля за това осъзнаване, като е показала, че ЕС трябва да разполага с механизми за бързо вземане на решения, разширена военна инфраструктура и надеждна логистика.
По данни от европейски източници, повечето държави подкрепят идеята за „военен Шенген“, но степента на ангажираност варира.
Някои страни настояват за по-бързо изпълнение на проекта, докато други поставят акцент върху необходимостта от съвместимост с НАТО и избягване на дублиране на функции.
Планира се проектът да бъде обсъден на няколко високо ниво срещи през 2025 г., като се очаква конкретна законодателна рамка да бъде предложена в рамките на следващия мандат на Европейската комисия.
Очаква се Европейската комисия да представи подробен план за интегрирана военна мобилност, включително и общи стандарти за транспорт на тежка техника, дигитални системи за разрешителни, приоритетни маршрути и коридори, специализирани инвестиции в инфраструктура — мостове, пътища, жп линии.
Целта е проектът да бъде съвместен с изискванията на НАТО и да улесни бързото разполагане на сили при необходимост.
Инициативата за „военен Шенген“ се превръща в един от основните елементи в новата европейска политика за сигурност.
Войната в Украйна, променящата се международна среда и необходимостта от бърза военна мобилност поставят темата в центъра на вниманието на европейските институции.
Макар проектът да е в процес на разработване, той вече се разглежда като ключово условие за укрепване на европейската отбрана и за по-ефективно сътрудничество между държавите членки.
