Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, благодари на САЩ за обширната им военна помощ до момента и се обърна директно към бившия президент Доналд Тръмп, изразявайки искане за подкрепа по време на речта си на Мюнхенската конференция по сигурността, предаде ДПА.
Зеленски не засегна директно настоящата блокада на по-нататъшната помощ за Украйна от страна на американските републикански политици в Конгреса, въпреки че планира среща с лидерите на Конгреса по време на срещата в Мюнхен.
Той изрично покани Тръмп да посети Украйна и да се запознае с битката на страната срещу руската инвазия, въпреки скептицизма, който Тръмп няколко пъти изразява за по-нататъшната помощ от САЩ за Украйна.
„Ако г-н Тръмп иска да дойде, аз съм готов дори да отида с него на фронтовата линия“, каза Зеленски. „Трябва да покажем на хората, които вземат решения, какво означава това. Истинска война – не в Инстаграм, истинска война“.
Той също така заяви, че всички други американски политици също са добре дошли.
„Аз го каня публично, но това зависи от неговите желания, разбира се“, каза Зеленски за поканата си към Тръмп. „Ние сме готови.“
В речта си Зеленски обясни, че липсата на достъп на страната му до оръжия засилва позициите на руския президент Владимир Путин.
„За съжаление, поддържането на Украйна в изкуствен дефицит на оръжия, особено на артилерия и далекобойни оръжия, позволява на Путин да се адаптира към настоящата интензивност на войната“, каза той в речта си на Мюнхенската конференция по сигурността.
Зеленски направи препратка към опустошения източен град Авдеевка, откъдето украинските войски се изтеглиха, тъй като Украйна е изправена пред остър недостиг на боеприпаси, а военната помощ от САЩ се бави вече месеци от Конгреса.
„Не питайте Украйна кога ще приключи войната. Попитайте себе си защо Путин все още е в състояние да я продължи“, каза Зеленски.
Украинският президент подчерта, че европейците трябва да укрепят способностите си да се защитават, независимо от изборите в САЩ или развитието на войната в Украйна, заяви германският канцлер Олаф Шолц на конференцията.
„Ние, европейците, трябва да се грижим много повече за собствената си сигурност, сега и в бъдеще“, заяви Шолц на втория ден на конференцията.
Германия, най-голямата икономика в Европа, е увеличила разходите си за отбрана до 2% от БВП и ще продължи да постига тази цел на западния отбранителен съюз НАТО, каза Шолц.
Германският канцлер призова партньорите от ЕС да не допускат отказ от помощта за Украйна и в същото време да засилят собствената си отбрана, съобщи списание „Шпигел“.
Според канцлера заплахата от страна на Русия е реална.
„Ето защо способността ни за възпиране и защита трябва да бъде надеждна – и да остане надеждна“, подчерта той.
Канцлерът призова партньорите от ЕС да предоставят повече финансова помощ за Украйна, която е обект на нападение от страна на Русия – в интерес на собствената си сигурност.
Германия почти удвои военната си помощ за Киев за настоящата година до над 7 милиарда евро, а за следващите години ще бъдат добавени обещания за общо 6 млрд. евро, заяви още канцлерът. Той каза, че много би искал „подобни решения да бъдат взети във всички столици на ЕС“.
„Ние, европейците, трябва да се погрижим много повече за собствената си сигурност – сега и в бъдеще“, отбеляза Шолц. За тази цел стратегията за национална сигурност предвиждаше да се насърчи „разработването и въвеждането на бъдещи способности, като например прецизни и модерни оръжия“, което се обсъжда с Франция и Обединеното кралство.
„Нашата отбранителна индустрия ще увеличи надеждно производството си само ако всички ние солидарно и в дългосрочен план осигурим необходимите ресурси. И по този начин да допринесем и за нашата сигурност“, заяви Шолц.
Външните министри на страните от Г-7 запазиха минута мълчание в началото на днешната си среща в Мюнхен, за да отдадат почит на руския опозиционен лидер Алексей Навални, който вчера почина в затвора, съобщи италианското председателство на Г-7, цитирано от Ройтерс.
„Заради идеите си и заради битката си за свобода и срещу корупцията в Русия, Навални на практика беше осъден на смърт“, заяви италианският външен министър Антонио Таяни, откривайки срещата на седемте големи демокрации в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността.
„Русия трябва да хвърли светлина върху смъртта му и да прекрати недопустимите си репресии срещу политическото несъгласие“, заяви Таяни, цитиран от министерството си.
Премиерът на Косово Албин Курти се срещна в Мюнхен с върховния представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Жозеп Борел и пратеника на ЕС за диалога Белград-Прищина Мирослав Лайчак и отново поиска премахване на мерките на ЕС срещу Прищина, съобщи информационният сайт КосСев.
Срещата се състоя снощи в кулоарите на международната конференция по сигурността в Мюнхен, в която участват около 50 държавни и правителствени ръководители, близо 100 външни министри и представители на международни организации.
На срещата присъства и външният министър на Косово Доника Гървала.
„На срещата стана въпрос за процеса на диалог (между Белград и Прищина), изпълнението на договорените споразумения и нормализацията на отношенията между Косово и Сърбия“, пише в съобщение на косовското правителство.
„Курти поиска и премахване на несправедливите ограничителни мерки, които ЕС въведе срещу Прищина“.
Заради ескалация на напрежението в Северно Косово, ЕС наложи в края на юни 2023 г. наказателни мерки срещу Прищина, които включват временно спиране на работата на съвместните комисии между ЕС и Косово на базата на Споразумението за стабилизиране и асоцииране и замразяване на поканите за срещи на високо равнище, както и на двустранните посещения, с изключение на онези, свързани със справянето с кризата в Северно Косово в рамките на диалога Косово–Сърбия, воден от ЕС.
Курти повтори пред Борел и Лайчак и искането на Косово към Сърбия за подписване на договореното миналата година споразумение за нормализиране на отношенията, което бе прието от страните, но не и подписано.
Подписването на споразумението (от страна на Сърбия) е необходимо като гаранция за пълно уважение и изпълнение по пътя на пълна нормализация на отношенията между двете страни“, посочи Курти.
Европейските представители отправиха критики към Прищина във връзка с решението на Централната банка на Косово за разплащания само в официалната валута евро, което на практика е забрана на употребата на сръбски динари.
