Европа представлява мозайка от залязващи и залезли въглищни райони. Това беше един от акцентите в презентацията на гл. ас. д-р Димитър Събев от Института за икономически изследвания към Българската академия на науките. Събев беше един от лекторите, които взеха участие в първия панел на двудневната научна конференция на тема „Бъдеще в капана на въглеродното минало“, която се провежда в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
В началото на своята презентация д-р Димитър Събев представи проблемите на региона, които се изразяват в силно замърсяване на средата, здравните ефекти от него и високата смъртност.
Друг проблем, върху който беше поставен акцент, е във връзка с пряко засегнатите от енергийния преход работници в района. „Това е едно гнездо от хора с развити производствени навици, които обаче могат да загубят поминъка си много лесно“, каза д-р Събев. Според него трайно засегнати от прехода ще бъдат около 20 000 души, чиято работна сила в период на всеобщ упадък на въгледобива трябва да се задържи и оползотвори.
„Това е теза, която се опитвам да развия, че всъщност пътят към „Марица-Изток“ минава през изграждане на нов тип политика на България, наречена индустриална политика“, допълни д-р Събев.
Той посочи, че проблемът с въглищата е не само български, а и европейски. „Европа представлява мозайка от залязващи и залезли въглищни райони. Не е нещо уникално това, което ще се случи в „Марица-Изток“. Това нещо се е случвало и се случва по ред фактори“, посочи Димитър Събев и допълни, че динамика има и тя е към закриване на въглищните мощности.
По негови думи към момента центровете за въгледобив в Европа са около четири и един от тях е нашият, но има голяма тенденция за намаляване. Според него има необходимост от насочващи действия от страна на правителството за създаване на не просто заместваща, а иновативна и ориентирана към бъдещето икономическа структура в „Марица-Изток“.
Д-р Димитър Събев представи на гостите на форума някои от алтернативите за въглищните райони на Европейския съюз – подход на либералните пазарни икономики, подход на координираните пазарни икономики и пътя на индустриалната политика. Според него има необходимост именно от индустриална политика в „Марица-Изток“, която да се изразява в партньорство между наука, бизнес и държава.
