Зеленият преход, който човечеството неминуемо трябва да направи, ако иска да оцелее в условията на променящия се климат, изисква все по-мащабното използване на т. нар. редкоземни елементи. Те се влагат във всички модерни технологии, обуславящи преминаването към нисковъглеродна икономика – соларни панели, вятърни централи, електрически автомобили, магнити и т.н., но и във военно оборудване, лазери и потребителска електроника.
В групата на т. нар. редкоземните минерали попадат 17 елемента, които всъщност не са толкова редки, но добивът им е труден, тъй като концентрацията на полезно вещество в рудните залежи е ниско. Групата се състои от лантан, церий, празеодим, неодим, прометий, самарий, европий, гадолиний, тербий, диспросий, холмий, ербий, тулий, итербий, лутеций, скандий и итрий.
За нещастие на по-голямата част от света една страна еднолично владее около една трета от установените световни залежи от редкоземни елементи. По данни на Американското геологическо дружество (USGS) Китай разполага с 44 милиона тона редкоземен оксид (ROE) или 34 на сто от световните запаси. Далеч назад остават Виетнам, Русия и Бразилия със запаси от по около 20 милиона тона, следвани от Индия с 6,9 милиона тона, Австралия – 4,2 милиона тона и САЩ – 2,3 милиона тона.
Доминиращата роля на Китай му дава сериозно предимство, което вече се усеща трайно във възхода на китайските електромобили, в заливането на световния пазар с китайски соларни панели, както и в опитите на Пекин еднолично да диктува правилата на пазара.
И, за да се опита да не допусне доминацията да се превърне в монопол, Европа, а и светът извън Китай, предприемат активни мерки, за да защитят собствените си производители в сектора на модерните технологии, посочва Ройтерс. За целта редкоземните елементи трябва не само да се обработват, но и да се добиват.
Две открития от последната година и половина дадоха надежда на Европа, че поне едното може да се случи. В началото на 2023 г. шведската държавна минна компания Ел Ка А Бе (LKAB) съобщи, че е открила залежи от редкоземни минерали, възлизащи на над 1 милион тона, в района на Кируна в северната част на страната. Това е най-голямото подобно находище, откривано досега в Европа, но разработката му ще започне едва през следващото десетилетие.
В началото на юни подобно откритие обяви и норвежката минна компания „Реър Ъртс Норуей“ (Rare Earths Norway). Находището е в Югоизточна Норвегия и, според нея, е най-голямото в Европа, тъй като съдържа поне 8,8 милиона тона от редкоземни метали. Очаква се добивът от това находище да започне през 2030 г.
Засега на Стария континент не работи нито една мина за редкоземни метали.
В Европа все пък съществуват предприятия за обработка и рафиниране на тези суровини, но тепърва предстои увеличаването на капацитети им, за да може Старият континент да претендира за независимост в сектора.
Първите стъпки все пак са направени.
Белгийският производител на химикали „Солвей“ (Solvay) обяви, че разширява комплекса си за преработка на редкоземни минерали в Ла Рошел, Франция. Целта е още догодина там да може да се извършва сепарация и производство на редкоземни оксиди, необходими за постоянните магнити. През март „Солвей“ подписа меморандум с френския си партньор „Карстер“ (Carester) за съвместно развитие на производствените вериги за постоянни магнити в Европа. Френското дружество планира до 2026 г. да рециклира 2000 метрични тона магнити и да сепарира 5000 тона тежки редкоземни концентрати при добив на други метали. Белгийската компания сключи и споразумение за купуване на редкоземни оксиди от рециклиран материал с канадската стартиращата компания „Сайклик матириълс“ (Cyclic Materials).
Германската „Вакуумшмелце“ (Vacuumschmelze), един от най-големите производители на постоянни магнити извън Китай, която разполага с производствени предприятия в Германия, Словакия, Финландия, Китай и Малайзия, през октомври беше закупена от частната американска компания „Ара партнърс“ (Ara Partners) и получи американско държавно финансиране на стойност 111,6 милиона долара, за да построи завод за неодим-желязно-борови магнити в Южна Каролина. Заводът трябва да заработи в края на 2025 г. Компанията вече има договори за доставки с „Дженеръл мотърс“ (General Motors) и с Пентагона.
Британската „Лес комън металс“ (Less Common Metals) произвежда редкоземни сплави в Северна Англия и е част от европейския проект „Сюпримо“ (Supreemo), чиято цел е създаването на европейска верига на стойност и доставки на редкоземни материали.
Норвежката „Рийтек“ (REEtec) изгражда, с подкрепата на шведската минна компания Ел Ка А Бе (LKAB), завод за сепариране на редкоземни минерали, който трябва да заработи през 2025 г. Компанията води преговори за доставки на концентрати за завода.
Австралия, която доскоро беше единственият сериозен конкурент на Китай в сектора не редкоземните елементи, удвоява усилията си, за да защити и подобри позициите си. „Линас реър ъртс“ (Lynas Rare Earths), най-големият доставчик на редкоземни материали извън Китай, разполагащ с производствени предприятия в Австралия и Малайзия, започна да строи завод за преработка на тежки редкоземни елементи в Тексас. Комплексът, който трябва да заработи през 2026 г, е получил 288 милиона долара финансиране от Пентагона и ще може да преработва както руди, така и рециклиран материал.
Друга австралийска компания – „Илука рисорсис“ (Iluka Resources), строи рафинерия за редкоземни елементи в североизточната част на страната с помощта на заем от 660 милиона щатски долара от австралийското правителство. Веднъж завършена през 2026 г., тя ще бъде първата изцяло интегрирана австралийска редкоземна рафинерия.
През последната година на редкоземната карта излиза и Канада. Базираната в Торонто „Нио пърформанс матириълс“ (Neo Performance Materials), която произвежда редкоземни оксиди, магнитна пудра и постоянни магнити и разполага с бази в Канада, САЩ, Китай, Германия, Великобритания и Тайланд догодина ще започне да строи нов завод за постоянни магнити в Естония.
„Саскечуан ризърч кансъл“ (Saskatchewan Research Council) получи 31 милиона канадски долара държавно финансиране за строеж на завод за преработка на редкоземни минерали. Компанията има споразумение с виетнамската „Хун Тхин груп“ (Hung Thinh Group) за доставка на 3000 тона редкоземен карбонат годишно в продължение на пет години, започвайки от 2025 г.
САЩ, очаквано, не изостават от процеса. „Рейнбоу реър ъртс“ (Rainbow Rare Earths) започна изграждането на комплекс за сепариране на редкоземни оксиди във Флорида. Материалът за завода ще се внася от проект на компанията в Южна Африка.
„Ем Пи матириълс“ (MP Materials) строи завод за производството на редкоземни магнити в Тексас с помощта на 58,5 милиона долара държавно финансиране, а „Енърджи фюълс“ (Energy Fuels) обяви в началото на юни, че е започнала да произвежда редкоземни материали в завода си в Юта. Очакваният капацитет е 1000 тона неодим-празеодим годишно.
Светът опитва, очаква се отговорът на Китай.
