Европейският съюз е сериозен относно прехода към зелена енергия и преминаването от мръсни към възобновяеми енергийни източници тече с пълна сила.
Само за две години, между 2021 и 2023 г., производството на електроенергия от соларни панели в Европейския съюз е нараснало с 63.7 терават часа – число, което надхвърля
годишното потребление на Австрия и е почти двойно повече от годишното потребление на България.
Общото производство на електроенергия от соларни панели в ЕС за 2023 г. възлиза на 196.1 терават часа и за две години бележи ръст от 48%.
За същия период производството на електроенергия от лигнитни въглища е спаднало с 21%, до 166 терават часа.
Така че в настоящия момент соларната електроенергия има чувствително по-голяма тежест в енергийния микс на ЕС, отколкото електроенергията от лигнитни въглища.
Тези изчисления са извършени на база на отчетните данни на ENTSO-E, Европейската асоциация на електропреносните оператори, в която членува и българският Електроенергиен системен оператор (ЕСО).
Двугодишният период за сравнение 2021-2023 г. не е избран случайно.
След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. енергийният преход в ЕС рязко се ускори.
Руската политика на енергиен шантаж, засвидетелствана многократно през годините, даде обратен на очаквания от Кремъл ефект.
Вместо да омекне пред руската инвазия, за да си гарантира доставките на газ и нефт,
ЕС рязко ускори процеса на енергиен преход.
Енергийният преход на ЕС през тези две години се изразява в два основни процеса.
Първо, намаляване на общото потребление на енергия. По данни на ENTSO-E, нетното потребление на електроенергия в ЕС е спаднало със 7.2% за двете години.
Второ, заместване на изкопаемите горива с възобновяема енергия.
Между 2021 и 2023 г. производството на електроенергия от ВЕИ е нараснало с 12.8%, докато производството на електроенергия от невъзобновяеми източници (фосилни горива и АЕЦ) спада с над 15%.
Производството на електроенергия от АЕЦ бележи известен ръст през разглеждания период.
Така че големият губещ са фосилните горива – газ, лигнит и черни въглища. Производството на електроенергия от тях в ЕС спада с повече от 20% само за две години.
Токът поскъпва и без предизборно отменената либерализация на пазара
Това е огромна трансформация в енергетиката на водещ икономически блок в света, чиито дългосрочни последици са все още неясни, но със сигурност говорят за фундаментални промени.
Трансформацията в енергетиката на ЕС, ускорила се след 23 февруари 2022 г., е начинание с епични измерения.
България не е подмината от тези исторически процеси.
Но тъй като интересите на Русия в енергетиката и икономиката на България са особено силни, в публичното пространство целенасочено се разпространяват енергийни митове, целящи да попречат на зеления преход и така да запазят енергийната зависимост на страната от Русия.
Първият мит е, че в България в момента протича „соларен разгул“, с инсталации на соларни мощности извън всякаква пропорция. Данните на ENTSO-E опровергават това.
Действително, между 2021 и 2023 г. в България са инсталирани значителни соларни мощности. Ако в края на 2021 г. страната разполага с 1246 MW солари, в края на 2023 г. капацитетът на соларната енергетика е вече 2879 MW: 1.633 гигавата нови мощности за 2 години, или ръст от 131%.
Реалното производство на електроенергия от соларни източници е нараснало със 121% до 3.1 терават часа.
Само че бурното развитие на соларната енергетика в България не е изолиран случай, а е част от европейската тенденция.
В по-северни страни като Австрия, Белгия и Дания през разглеждания период са инсталирани приблизително същите нови соларни мощности.
Германия и Нидерландия са добавили по около 10 гигавата нови солари. Испания е увеличила капацитета със 7.133 гигавата, Франция с 4.4 гигавата, Гърция с над 2 гигавата.
Дори Полша и Унгария, двата бастиона на съпротивата срещу енергийния преход в ЕС, залагат сериозно на соларната енергетика.
Новите соларни мощности, инсталирани в Полша през последните две години, са 4.4 пъти повече, отколкото тези в България.
А Унгария е разширила соларния си електроенергиен капацитет с 80% и в момента има 3.3 гигавата – с 15% повече, отколкото България.
България вече 15 години не се ангажира с амбициозни цели за декарбонизация
Всички европейски страни в момента инвестират усилено в промяна на енергийната си структура. Ако не прави това, България ще изостане от общата тенденция – тоест маргиналният ѝ статус в ЕС ще се задълбочи.
Но вероятно именно това желаят адвокатите на българската зависимост от Москва.
Друг е въпросът за правилната тактика при зелената енергийна трансформация. Със сигурност в България има множество индустриални и увредени терени, покриви на заводи и жилищни блокове и ред други територии, подходящи за инсталиране на соларни панели.
Разширяването на соларните мощности не трябва да е хаотично, а планомерно – и в това отношение българското правителство не е на висота.
Вторият мит касае въглищната енергетика: че докато „Брюксел“ иска от България да закрие въглищните си мощности,
други страни като Германия и Чехия „яко горят“.
Това било част от вечния международен заговор, целящ да постави България на колене.
За да оборим окончателно този мит, да се върнем по-назад във времето и да сравним въглищните мощности и нетното производство на електроенергия от въглища през 2023 г. с това през 2018 г.
За разглежданите пет години производството на електроенергия от фосилни (изкопаеми) горива в ЕС е спаднало с 44%: от 1237 терават часа на 693.3 терават часа.
В някои страни спадът е дори още по-осезаем: с 61% в Португалия, с 51% в Нидерландия, с 57% в Австрия, със 71.6% в Естония.
Съкращенията на производството на електроенергия от фосилни горива за последните 5 години само в Нидерландия надхвърлят годишното електроенергийно потребление на България.
Съкращението на употребата на фосилни горива за Германия е достатъчно да захрани 3.6 Българии в течение на цяла година.
На този фон, България също съкращава фосилната електроенергетика – с 16%.
Процентът не е пренебрежим, но силно изостава от общата европейска тенденция. Румъния например е постигнала 26.7% съкращаване на електроенергията от фосилни горива, Гърция над 30%. Дори Полша е постигнала спад на фосилния ток със 17.5%, или 23.8 терават часа.
Фалшиви факти и твърдения относно възобновяемите източници на енергия
По отношение на лигнитните въглища за производство на електроенергия, само девет страни-членки все още използват такива. Испания вече изцяло се отказа да гори лигнитни въглища в електроенергетиката си. Германия сви производството с над 42% за разглежданите пет години, Унгария с 47%, Гърция с близо 70%, Полша с 30%, Румъния с 40%, дори Чехия с 26.6%.
На този фон заинтересувани кръгове в България планират да „доят въглищната крава“ още десетилетия. Ако тези бизнес планове, дегизирани зад аргументи като национална сигурност или съдбата на заетите във въгледобива, бъдат осъществени, България още повече ще загуби приликата си с една типична страна в Европейския съюз. Но не е ли точно това целта им?
За финал, по данни на ENTSO-E само 19.6% от електроенергията, произведена в България през 2023 г., е от възобновяеми енергийни източници. Зелената енергия е била 7.8 терават часа и е формирана от 1.5 твтч вятърна енергия, 3.1 твтч соларна, 0.2 твтч биомаса, 1.2 твтч руслови ВЕЦ и 1.7 твтч от язовирни ВЕЦ.
По-малко от 20% от тока ни е зелен… Над 50% дял на зелената енергия вече са постигнали: Австрия, Германия, Дания, Испания, Хърватия, Литва, Латвия, Люксембург, Португалия и Швеция. На хвърлей от тази цел са Финландия, Ирландия, Гърция и Румъния. Съседните ни държави са поели по пътя на енергийната трансформация. Зеленият преход протича и в България, но за да не изостане съвсем, страната трябва да се движи много по-бързо.
Анализът е публикуван сп. „Икономически живот“.
