България и Румъния са положили всички усилия и не оставиха и камък необърнат по пътя към Шенген. Това заяви европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон и информира, че на Съвета по правосъдие и вътрешен ред в четвъртък ще бъде взето и последното най-важно решение да бъде премахнат и контролът по суша за двете държави.
Тя взе участие в дебати за бъдещето на Шенген в първия ден от новата пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург. Дискусиите са провокирани от решението на Германия да възстанови проверките по сухопътните си граници с Франция, Полша, Чехия, Австрия и Швейцария.
“Горда съм, че живея в Шенгенското пространство. Четиристотин и петдесет милиона души в 29 държави, които могат да се движат свободно в Европа. Близо 30 процента от нашето население живее в погранични региони. Петдесет милиона души живеят до вътрешна граница в радиус от 20 км. Затова свободното движение има първостепенно значение за нашите граждани и мярка, като тази, наложена от Германия, трябва да е временна и е крайна мярка”, подчерта Илва Йохансон.
Според нея полицейското сътрудничество и обменът на информация са изключително важни за борбата с организираната престъпност.
“Укрепихме Шенген през последните пет години. Започнахме тези реформи на политическо ниво. Исках от административно управление да преминем към политическо лидерство и поемане на политическа отговорност. В началото на моя мандат видях много импровизация. Няма лошо в това, но координацията е много по-добър подход”, отбеляза еврокомисарят.
Тя е категорична, че контролът по вътрешните граници трябва да е се прилага само в краен случай, която да е временна и строго съразмерна, да отговаря на изискванията за вътрешната сигурност, да се налага при ясни условия, в противен случай се подкопават устоите на свобдоното движение.
“Никой не иска да стои на дълги опашки по границите. Не искаме да спрем бизнеса, туристите, гражданите. Алтернативите за контрола на вътрешените граници са съвместно патрулиране, съвместни полицейски действия, за да имат минимално въздействие върху трансграничното движение. Трябва да гарантираме свободното движение в бъдеще”, категорична бе Илва Йохансон.
По думите ѝ трябва да бъдат направени три неща – защита на външните граници, използване на новия кодекс и пълно прилагане на пакта за миграцията и убежището.
На последвалите след изказването ѝ дебати Томас Тобе от Европейската народна партия поиска нови мерки за укрепване на Европейската агенция за гранична и брегова охрана “Фронтекс”.
Биргит Зипел от групата „Социалисти и демократи“ изрази мнение, че са необходим съвместни полицейски акции в борбата с организираната престъпност.
“Ние предложихме за Франция двойна защита на границите”, отбеляза на свой ред Жордан Бардела от група „Патриоти за Европа“. Той изрази мнение, че това е краят на Европа без граници.
Българският евродепутат Станислав Стоянов от групата „Европа на суверенните нации” също коментира, че Шенгенското пространство е в тежка криза и не отговаря на геополитическите реалности. Според него трябва да се укрепят на първо място външните граници на съюза, а държавите членове, ангажирани с това, да бъдат подкрепени финансово от ЕС.
Румънският евродепутат Виктор Негреску от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите изрази мнение, че възстановяването на граничния контрол е реакция на отдавна съществуващи проблеми.
“В Австрия и Нидерландия изборите печелят политици, които са против приемането на Румъния и България в Шенген, въпреки че сме изпълнили всички задължения. Нуждаем се от бързо техническо решение на Съвета по правосъдие и вътрешен ред през октомври”, смята Негреску.
Диана Шошоака, също румънски евродепутат коментира, че не може да се действа само в интерес на Германия и Австрия. “Нашите съгражданин чакат по 40-50 часа с камионите, само защото не е гарантирано правото на свободно движение”, смята Шошоака.
