Начало Интервю Еврозоната – където българите биха искали да живеят

Еврозоната – където българите биха искали да живеят

129
Европейски градове, еврозона

Народното събрание (НС) прие окончателно Законопроекта за въвеждане на еврото в България. С него се уреждат принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на страната ни, определят се ключови за преминаването към единната европейска валута правила, въвеждат се преходни периоди, които ще позволят на гражданите да се адаптират към новата валута.

Законът беше подкрепен от 167 депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. 48 депутати – от „Възраждане“, нечленуващите в групи и двама от БСП, бяха против. Направи впечатление, че „евроатлантиците“ от ИТН и един независим депутат се въздържаха.

Какво всъщност представлява еврозоната и защо тя е привлекателна за стотици хиляди българи, които живеят и работят в нея?

Еврозона се нарича групата от страни членки на Европейския съюз, които са приели еврото за своя официална валута. Създадена е през 1999 г. Европейската централна банка определя монетарната политика на страните от еврозоната.

В момента тя включва 20 страни: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия.

Общото население на страните от еврозоната към 2023г. е 339 201 031 души. Това е повече от населението на Съединените щати, което наброява 334 914 895 души и много над това в Русия, където живеят 147 182 123 души.

Страните от еврозоната са един от най-големите световни пазари и със сигурност са най-развития пазар в света. Освен това, могат да се похвалят и с най-платежоспособното население и с най-висок стандарт на живот. Икономиките им са изключително социални и са сред на-щедрите в световен мащаб. Отделят се значителни средства за пенсии, здравеопазване, обезщетения за безработица, майчинство и различни социални надбавки. Нещо, с което нито САЩ, нито Китай, нито Русия могат да се похвалят.

Отлични икономически показатели

Номиналният БВП на САЩ е 26,30 трилиона евро, на Китай – 18,00 трилиона евро, но при близо 1,5 млрд. население. На страните от еврозоната е 15.9 трилиона евро. За сравнение, този на Русия е 1,88 трилиона евро, а на България е 82,60 милиарда евро.

Според Евростат, най-ниската минимална работна заплата в еврозоната е в Латвия, където тя е 700 евро. Но пък тези в Люксембург, Ирландия и Нидерландия са между 2000 и 2500 евро. За сравнение, минималната заплата в САЩ е малко под 1200 евро. В Турция минималната заплата е 568 евро, в Китай е 340 евро, в Русия 190 евро, а в България – 477 евро.

Минимални заплати Евростат
Източник: Евростат

Данните показват, че няма нито една страна в Еврозоната, която да има по-лоши показатели от тези на България. Тоест, ние се стремим към доста по-високия стандарт на европейските ни партньори.

Българите искат в еврозоната

По данни на Евростат, голяма част от сънародниците ни, които са избрали да живеят и работят в чужбина, предпочитат страните от еврозоната. От десетте страни, в които живеят най-много българи, първите осем са в еврозоната. Ето и тях:

  • Най-много от българи живеят в Германия – около 390 000
  • На второ място е Испания – с около 110 000 българи.
  • На трето е Гърция – с 69 000.
  • На четвърто е Италия с 49 000
  • На пето – Нидерландия с 47 000
  • На шесто е Белгия с 45 000
  • На седмо е Австрия с 35 000
  • На осмо място е Франция с 27 000
  • Швейцария с 13 000, на девето
  • И Дания с 12 000 заема десетото място.

Като вземем предвид горепосочените данни и гласуването в парламента от сряда, става ясно, че депутатите, подкрепили еврозоната са три пъти повече от тези, които не я подкрепят. При това положение, можем да направим съвсем обосновано предположение, че огромната част от българският народ подкрепя влизането на България в еврозоната. Разбира се, има и малка група, която е против. Но те не са противници на еврозоната, а по-скоро на европейската интеграция на България изобщо. Ако българските политици продължават да водят последователна политика за влизането на България в еврозоната, то е напълно възможно, в рамките на една година и половина, да станем ефективен член  на този елитен финансов клуб.

Приемането на еврото ще донесе на българите между половин и един милиард лева на година икономии от непрекъснатите ежедневни трансфери от левове към евро и обратно. Освен това, ще донесе и допълнителен престиж на страната, което ще успокои инвеститорите, а и самите българи, относно посоката на развитие на държавата.

Друга важна полза ще бъда това, че Европейската централна банка ще поеме контрола върху БНБ и търговските банки в страната. Това означава, че занапред банките няма да правят печалби чрез безбройни и непрекъснато увеличаващи се такси на гърба на данъкоплатците, както и че БНБ няма да може да проспи евентуален фалит на някоя следваща КТБ. С други думи, българската финансова система ще бъде контролирана стриктно по правилата на еврозоната, а не според лобистки наредби и закони.

На финала е справедливо да отбележим, че от влизането на България в еврозоната повече ползи ще имат обикновените българи, а не финансовите и политическите елити, които от 15 години измисляха всякакви начини за отлагане на този процес. Вероятно, за да има повече време за някоя и друга финансова схема. Но може би най-голямата полза за България ще бъде избелването на българската икономика, защото милиарди левове, генерирани от съмнителни икономически дейности, и скрити извън банковата система, ще трябва да бъдат показани на светло и да влязат в българската икономика.

Още актуални анализи – четете тук