През първото тримесечие на 2025 година България се нарежда на първо място сред държавите членки на Европейския съюз по най-голям годишен ръст на емисиите от парникови газове.
Според последните оценки на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани през август 2025 г., страната отчита увеличение на емисиите с близо 17,39% спрямо същия период на 2024 г. Това значително покачване е най-същественото в целия ЕС за този период.
Сред другите държави с голям ръст са Чехия (около 10,66%), Кипър (8,39%), Полша (6,05%) и Унгария (5,92%). Общо за ЕС емисиите на парникови газове през първото тримесечие възлизат на около 900 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид, което представлява ръст от 3,4% спрямо 871 млн. тона за първото тримесечие на 2024 г.
Този ръст е в голяма степен свързан с повишението на брутния вътрешен продукт (БВП) на страните от съюза, който за периода януари-март се е увеличил с 1,2% на годишна база.
Кои сектори у нас отделят най-много парникови газове?
Най-голям принос за увеличението на емисиите в България имат секторите „производство и доставка на електрическа и топлинна енергия и природен газ“, които регистрират скок от над 13,6%, както и домакинствата с повишение около 5,6%.
В същото време секторите „производство“, „транспорт и съхранение“ и „селско, горско стопанство и риболов“ отчитат намаление на емисиите, но то не е достатъчно, за да компенсира общия ръст.
На този фон статистиката отчита най-голям годишен спад на промишлената продукция в България през юни 2025 г. сред страните в Европейския съюз. Данните на Евростат и Националния статистически институт (НСИ) показват, че индексът на промишленото производство в България е намалял с 8,2% спрямо юни 2024 г., което е най-сериозното свиване в ЕС за месеца.
На месечна база спрямо май 2025 г. спадът е 1,7%. Това представлява значителна промишлена криза, която се случва въпреки растящия БВП и увеличените емисии.
Основни фактори за спада в промишленото производство са свиването в преработващата промишленост и производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газ, докато в добивната промишленост има известно възстановяване с нарастване от 16,9%.
В преработващата промишленост спадът е най-съществен при производството на метални изделия, текстил, превозни средства без автомобили и други.
Тези противоположни тенденции – увеличаването на емисиите на парникови газове и значителният спад на промишлената продукция – могат да бъдат свързани с по-интензивната консумация на енергия, използването на по-замърсяващи източници или технологични и структурни проблеми в индустрията, които забавят производството, но не намаляват замърсяването еквивалентно.
Растящите емисии също може да отразяват по-голямо използване на въглища или газ за електроенергия, както и други фактори, свързани с енергийния микс и енергийната ефективност.
