Изборът на патриарх с проруски възгледи може да се окаже голям проблем, въпреки намаляващото влияние на БПЦ.
Това е така, защото в момента православието е основен идеологически инструмент на Кремъл. То в голяма степен замести комунизма като идеология, която да подчинява други народи – вярно, не със същия замах. Но всички руски православни църкви – които избуяха по цял свят – станаха център за пропаганда не само към руснаци емигранти и други православни, но и дом за руска агентура, далеч от очите на местните власти.
България е в още по-тежко положение, защото самата БПЦ се постави в подчинено положение на РПЦ, както беше убедително демонстрирано с казуса за временно затворената руска църква. Но проблем не са само миряните, които попадат под ударите на нейната пропаганда.
Държавните почести, с които бе погребан Неофит и церемониално възкачен на поста Даниил са по руски образец на сливане на държава и църква. Видяхме не само притворни политици, които би трябвало да защитават знаково светската държава, но и гвардейци (!) в храма.
Това говори за преднамерено вкарване на БПЦ в политическия дневен ред на България. Вече виждаме и преекспониране на значението на православието за връзката между руския и българския народ – като умело украинци, гърци и румънци се пропускат. Разбира се, няма как и да очакваме някой като Радев да говори за история с исторически факти и да подчертае ролята на българското православие за изграждане първо на украинската народност, а чак след това на руската и Русия.
Далеч по-важно е друго – че податки от руското имперско православие, ръководено в момента от руските служби, се инфилтрират в тезите на техните говорители у нас чак до президенството. Вероятно най-популярно е превратното тълкуване за мира, за Добро и Зло (което чухме вчера от новия патриарх), за Сатаната (какъвто е Запада), за “традиционното семейство” и джендърите.
Това се случва в момемт, когато става пренареждане на цялото политическо пространство. Левият (БСП) и десният (ГЕРБ) са вече куци коне на Статуквото пред издихание, а основният болт на Системата – ДПС е пред счупване. Затова трескаво се търсят нови варианти за сглобяване на политическия спектър, който да бъде подчинен на Кремъл.
Отдавна вече е ясно, че Радев е ключовото лице на новото Ляво и изглежда въпрос на тайминг кога ще напусне поста си и ще го оглави. Неговата партия или коалиция се очаква да обедини този 25-30% русофилски вот, който сега е разпръснат между няколко партии и партийки. Промените в БСП са също в тази посока. Основният знаменател е геополитически, не толкова ляв – омразата към Запада и всичко свързано с него.
Но ще е трудно с този вот да се вземе мнозинство в парламента. Затова се подгрява нова дясна (ах, колко модерно е пак), консервативна партия. Там няма русофили, защото повечето хора са проевропейски настроени – но има силно инжектирана омраза към ”либералите” в контекста на джендъра, разврата и гей браковете, които ще “погубят” българското общество – hence промоция на християнското (т.е. православното (!)) семейство, което трябва да разреши демографския проблем.
Начело на тези походи са обикновено лица без семейства, но задължително окичени с кръстове. Финансиращ орган е фондация, в чийто борд виждаме лица на екран през почти целия Преход – в различни роли според неговата фаза – с лансирана професионална, но и бизнес биография. Все още се прави кастинг за водещо лице на тази нова партия, която следва да замени ГЕРБ, а много вероятно и да използва “Синя България”, която – издигнала в култ някакво мистично дясно и омразата към “либералите” – е чудесна основа.
И така заедно, с идеологията на РПЦ и методите на КГБ ще имаме най-после жадуваната от Кремъл “стабилност”.
Коментарът на политическия наблюдател е публикуван на фейсбук страницата му. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
