Европейската комисия вече притежава директни правомощия да следи големите онлайн платформи. Целта на новото цифрово законодателство на ЕС не е да налага санкции, а да гарантира спазването на правилата в Европа. Това заяви в интервю за БТА евродепутатът Ева Майдел от Европейската народна партия (ГЕРБ-СДС), която участва в изготвянето на Законодателния акт за изкуствения интелект (AI Act).
Интервюто е част от инициатива, подкрепена от Европейския парламент, относно прилагането на европейските закони в България. В него Майдел обсъжда готовността на Европейската комисия да предприеме ефективно наблюдение над технологичните гиганти, ролята на националните институции, ограниченията на таргетирана реклама и новите регулации в контекста на технологичния суверенитет на ЕС.
Г-жо Майдел, каква е готовността на Европейската комисия да контролира компании като „Мета“ (Meta), „Гугъл“ (Google) и „ТикТок“ (TikTok), и каква роля ще играе България в този процес?
– Европейската комисия вече не е само наблюдател. С внедряването на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), Законодателния акт за цифровите пазари (DMA) и Законодателния акт за изкуствения интелект (AI Act), тя е в състояние да упражнява реален контрол над платформи като „Мета“, „Гугъл“, „ТикТок“ и „Епъл“. Важно е да се отбележи, че санкциите не бива да се възприемат като начин за събиране на средства от технологичните компании. В Европа глобите не се смятат за данъци – те са механизъм, който насърчава платформите да спазват правилата.
Що се касае до България, националните органи, като Комисията за регулиране на съобщенията, Съветът за електронни медии и Комисията за защита на конкуренцията, трябва да събират информация и да уведомяват Европейската комисия за потенциални нарушения. В същото време Комисията разполага с достатъчно средства, за да провежда проверки и да инициира различни процедури с платформите.
Законодателният акт за цифровите услуги забранява таргетинги за деца и употреба на чувствителна лична информация. Смятате ли, че тези ограничения ще променят бизнес моделите на платформите? Какви мерки са предвидени за предотвратяване на политически натиск в прилагането на Акта за цифровите услуги?
– Това не е нещо ново за Европа. Гражданите имат право да очакват от своите правителства и от ЕС, че ще защитават техните интереси и ще осигурят безопасност. Платформите, които искат да работят в пазар с над 500 милиона потребители, трябва да отговорят на тези очаквания.
В български контекст можем да припомним началото на руската инвазия в Украйна, когато имаше примери за цензура на съдържание, критикуващо Русия, което предизвика обществено недоволство. С екипа ми организирахме срещи с представители на „Мета“ и в резултат на тези срещи, компанията проведе събития в София, за да обясни своите механизми за модериране на съдържание.
Истината е, че размерът на пазара е важен за големите платформи. Българският пазар е сравнително малък и затова не се прилага индивидуален подход, а се следва общият модел на Европа. Това всъщност е гарант, че нито настоящи, нито бъдещи правителства или институции могат да оказват политически натиск на онлайн платформите.
Може ли Актът за цифровите услуги да бъде разглеждан като част от по-широката стратегия на ЕС за технологичен суверенитет, заедно с акта за цифровите пазари, акта за изкуствения интелект и регулациите за данни?
– Не вярвам, че технологичният суверенитет може да бъде постигнат единствено чрез закони и глоби. В съвременния свят, особено в сферата на технологиите, е трудно да се дискутира за пълен национален или дори европейски суверенитет. В Европейския парламент активно се обсъжда дали Европа може сама да произвежда нужните полупроводници – засега отговорът е отрицателен. Същото важи и за разработването на модели за изкуствен интелект, подобни на „ЧатГПТ“ (ChatGPT).
Важно е да отбележим, че това не трябва да бъде проблем. Европа трябва да разработи свои собствени модели за технологично развитие, които не задължително да следват американския път. Ключовото е традиционните европейски сектори да не изпуснат технологичната вълна и да се модернизират.
Грешно е да се приема, че целта на това законодателство е да ограничи присъствието на големите американски компании в Европа. Не можем да накараме хората да спрат да използват платформи като „Фейсбук“, нито това е нашата цел. Нашата цел е тези платформи – „Фейсбук“, „Екс“ (X) и другите – да спазват европейските регулации.
Преди няколко седмици френският президент Еманюел Макрон зададе въпроса защо позволяваме на чужди компании да влияят толкова силно на децата ни. За мен е без значение дали тези компании са американски или не. Фактът, че децата прекарват часове в тези платформи, налага на нас да разберем как работят техните алгоритми.
Често давам крайно, но показателно сравнение. Има държави, където технологиите са изненадващо напреднали, една от които е Иран. Там изкуственият интелект се използва за наблюдение дали жените следват шериатските изисквания за покритие на косите и лицата си, дори когато шофират. Това води до налагане на санкции – от глоби до затвор. В Европейския съюз обаче употребата на изкуствен интелект за разпознаване на лица е строго регулирана, тъй като личните свободи и права са основополагаещи за европеиската идентичност. Тази философия ни отделя не само от Иран и Китай, но и в известна степен от нашите партньори в Съединените щати.
