Проф. Татяна Ангелова е дългогодишен преподавател по методика на обучението по български език в Катедрата по методика на Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на книгите „Методика на обучението по български език. Съвременни проблеми“ (2005), „Четенето и читателската култура. PIRLS’2006“ (2011), „Оценяването в обучението по български език“ (2012). Научните ѝ интереси са свързани с проблемите на езиковото обучение и неговата методика, учебниците и програмите по български език, обучението в писмена и в устна реч на ученици, оценяването на ученически текстове, оценяването и измерването в езиковото обучение и др.
Ще започна малко необичайно. Със запомнящата се метафора на големия учен Едуард де Боно, създателя на теорията за латералното (творческото) мислене.
Той говори за шестте мислещи шапки (книгата е издадена и на български език в 2010 г.) Според Е. де Боно може да се говори за шест аспекта на мисленето, представени метафорично чрез шапки.
Черната шапка символизира критичното отношение, търсенето на слабости и грешки, бялата шапка олицетворява подхода, при който се поставя акцент върху фактите, върху информацията такава, каквато е, червената шапка се свързва с изразяване на емоции и чувства, жълтата шапка позволява да се прилага подобряването, усъвършенстването, зелената шапка символизира откривателското (евристичното) мислене, а синята шапка помага да се управляват изброените подходи.
Защо говоря за тази метафора на Е. де Боно. Черната шапка е единствената, която се използва в публичното пространство по отношение на училищното образование.
Напоследък се множат негативните коментари по повод оценяване на резултатите от обучението в училище. Не само в медиите, но и в социалните мрежи, правят се категорични отрицателни констатации, изказват се дори абсурдни твърдения, че националното външно оценяване е… престъпление спрямо децата (Ирина Манушева от Асоциация „ Родители“).
Няма да коментирам речниковото значение на думата „престъпление“, няма и да обяснявам, че това е не хипербола, а пак ще повторя – абсурдно твърдение.
Изобилстват негативни коментари за националното външно оценяване, за матурите.
Ще направя уточнение, че матури или зрелостен изпит има САМО за завършен 12-и клас. С оценката от зрелостния изпит може да се кандидатства във висше учебно заведение както в България, така и в чужбина. Национално външно оценяване се провежда за завършен 4-ти клас, за завършен 7-и клас и за завършен 10-и клас.
Наредба №11 за оценяване на резултатите от обучението или Стандартът за оценяване уреждат подробно функциите, съдържанието, форматите, критериите за оценяване на резултатите от обучението. Тази наредба ясно разписва организацията, начините, изискванията за оценяване на резултатите от обучението в училище.
Иска ми се да отбележа, че за пръв път в годините на преход има стандарт за оценяване, а не само стандарт за учебно съдържание. Институционализирането на процеса на обучение и установяването на резултатите от него имат ключово значение за управление на системата.
Защо оценяването е важно? То дава обратна информация за работата на образователната система, помага да се вземат управленски решения, да се стимулират постиженията на учениците, да се откриват критичните места и те да бъдат отстранявани.
Оценяването повишава своята валидност или изпълняването на предназначението си чрез включване на измерване. Измерването е приписване на количествени характеристики на определени критерии и показатели за ранжиране на постиженията от обучението.
В специалната литература се разграничава външно от вътрешно оценяване. При външното оценяване този, който обучава, НЕ оценява постиженията, а има упълномощен експерт, който да го прави. Външното оценяване позволява да се избегне така наречения ефект на ореола, когато обучаващият познава обучавания и се влияе от това.
При този тип оценяване няма значение кой е оценяваният, а се отчитат неговите резултати от обучението. При вътрешното оценяване обучаващият оценява резултатите от обучението. Предимството е, че се проследява процесът на овладяване на знания и умения, че се отчита индивидуалността на обучавания.
Съществуват и установяващо и формиращо оценяване. Предназначението на установяващото оценяване е да се направи срез на състоянието, в което се намира езиковата, литературната… подготовка на учениците в краен етап на образованието им. Националното външно оценяване и зрелостните изпити са пример за установяващо оценяване. Формиращото оценяване е оценяване за по-добро учене.
Това е оценяване, чрез което ученикът се „придвижва“ от по-ниско ниво на подготовка към по-високо, преодолява трудностите и грешките и това се отчита като успех.
Такова оценяване е подходящо да се прилага в обучението, а не в изпитна ситуация, както смятат някои (Нели Колева).
В специализираната литература се разграничават и нормативно ориентирано и критериално ориентирано оценяване. Нормативно ориентираното оценяване позволява да се сравняват резултатите на един ученик с резултатите на останалите от множеството на оценяваните участници.
Това са нормите за слаб, среден, добър, много добър и отличен. Обикновено 25-ият процентил бележи границата между слаб и среден, медианата или 50-ият процентил е добрата оценка, модата – 75-ият процентил е много добър и над него – отличен. Това е най-често прилаганото оценяване. То има съществен недостатък, че липсват прагове на постижения, описани според тестологичните изисквания.
Критериално ориентираното оценяване операционализира ранжирането на резултати. То се прилага в международните изследвания на грамотността, като се избира средна стойност, статистически измерена, 500 т., и спрямо нея се ранжират резултатите според прагове за постижения. Сравняват се получените точки. Скалата за оценяване се базира на тези прагове.
В изследването PIRLS тя е четиристепенна, а в PISA – шестстепенна. И двете изследвания се занимават с грамотността, но имат различна концептивна рамка за оценяване.
Имам привилегията да участвам в международното изследване на грамотността като национален научен координатор за PIRLS‘2006, участвала съм и участвам в изпитни комисии както за училищното, така и за висшето образование, проверител и оценител съм повече от 30 години. От такава позиция се произнасям за напредъка в училищното образование.
По-специално искам да говоря за НВО в 4-ти клас. Още от 2007 г. това оценяване преминава през дълъг и системен процес на експертно изработване на изпитни програми, формати задачи, скали за оценяване, спецификации, всичко, изготвено според тестологичните изисквания.
То почива на най-добрите постижения от международното изследване на грамотността PIRLS, на най-добрите резултати в страната, на проверени практики, а и е продукт на непрекъснато усъвършенстване от 2007 година. То работи според съвременните тестологични изисквания за валидност и надеждност, има тестови формати, адекватни на целите на оценяване, преминава през всички фази – рамка за оценяване, спецификация, банка от задачи, апробиране, оценка от експерти и т.н.
Ето защо не мога да приема негативните коментари за националното външно оценяване, защото са безпочвени. НВО предлага обратна информация за състоянието, в което се намира системата в даден етап от нейното развитие, а това позволява да се вземат управленски решения, да се подобрява обучението.
Несъмнено е, че има проблеми с резултатите в дадени региони, в които езикът на обучението не съвпада с домашния език, но обучението на тези деца изисква продължителна и самоотвержена работа.
Само сътрудничеството и диалогът между заинтересуваните страни ще ни доведе до качествено обучение и образование. Много е важно да използваме жълтата и зелената шапка на де Боно!
Иска ми се НПО да участват продуктивно в този диалог, да намерят своето място на партньори, а не на критикари. Иска ми се родителите вместо да пишат жалби до МОН, да обръщат по-голямо внимание на децата си, да намират време да общуват с тях, а не да възлагат възпитанието им САМО на училището. Иска ми се да си сътрудничим така, както е било по време на будителите. Не съм мечтател, а воин за кауза.
Вместо завършек ще коментирам текста за четене с разбиране от НВО за 4-ти клас от тази година.
За пръв път на децата беше предложен запомнящ се текст, написан от Катя Антонова, наистина специално за изпита. В него много деликатно и мъдро се внушава на читателите, които са изпитвани, да вярват в себе си, да овладеят напрежението и стреса, да се представят по най-добрия начин. Нека цитирам:
„Принцеса Спокойствие бе дошла на помощ на децата. Тя прегърна всяко от тях, а по-притеснените целуна по челото. – Мили деца, независимо дали сте учили достатъчно, или – не, от тревогата полза няма. Отпратете я, нека си ходи. Ето така: вдишайте дълбоко, издишайте бавно, представете си нещо приятно като любим човек, домашен любимец, уютно място; повикайте мил спомен. А после погледнете отново въпросите сякаш за първи път ги виждате. Ще се справите чудесно! […] Принцеса Спокойствие остана при децата по време на целия изпит. Всички се постараха, чувстваха се уверени и бяха в чудесно настроение. А това е истински успех!“
Текстът е публикуван в Портал „Култура“. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
