В края на 2025 г. правителството утвърди стратегия, която на пръв поглед изглежда техническа, но реално може да повлияе значително на финансовото състояние на хиляди българи. Става дума за директното предлагане на държавни ценни книжа на гражданите – шансът за индивидите да инвестират направо в дълговете на държавата, без посредници, усложнени процедури и допълнителни такси.
До момента подобно инвестиране беше теоретично възможно, но в действителност почти недостъпно за обикновения човек. Процедурите бяха сложни, нуждаеха се от инвестиционен посредник, а таксите често поглъщаха значителна част от печалбата.
Поради това държавните облигации остават инструмент, използван основно от банки, фондове и големи институционални играчи, а спестяванията на домакинствата бяха насочени основно към банкови депозити.
Новото решение цели да се промени точно това. Идеята е гражданите да могат лесно и директно да закупуват държавни ценни книжа чрез специализирован интернет портал или дори на гише в пощенската служба.
Това означава, че за пръв път държавата предлага инвестиционен продукт, който е съобразен с възможностите и потребностите на хора без специални финансови познания. Закупуването ще бъде без комисионни, а условията – ясни и предварително оповестени.
Защо именно сега това е значимо?
През последните години доходността на държавните облигации значително надвишава лихвите на банковите депозити. В действителност, човек може да поеме подобен риск, но да получи по-добра възвращаемост.
Докато депозитните лихви възможно едва покриват инфлацията, държавните ценни книжа осигуряват шанса за реален доход, без да се включват в рискови инвестиции като акции или криптовалути.
Операцията на Финансовото министерство заслужава внимание – дълго време държавата не проявяваше особен интерес към подобна инициатива, тъй като успешно се финансираше чрез големите участници на пазара.
Все пак, сега ситуацията се променя. Все повече се осъзнава, че активното участие на гражданите в държавното финансиране прави дълговете по-устойчиви, пазара по-оживен, и икономиката – по-стабилна.
За самите граждани това е и начин за повишаване на финансовата култура и по-ефективно използване на спестяванията.
Не е случайно, че банките остават най-сдържани по отношение на тази идея. Ако държавните облигации станат популярни, част от депозитите вероятно ще бъдат пренасочени към тях. Това може да наложи банките да предлагат по-високи лихви, за да запазят своите клиенти.
В крайна сметка, това отново е в полза на гражданите, без значение дали решат да инвестират в ДЦК или да останат с депозит.
Кога точно обаче това ще се реализира, остава неясно. В одобрената стратегия не са посочени конкретни срокове, а реализацията зависи от политическата стабилност, приемането на редовен бюджет и разработването на необходимата дигитална инфраструктура.
Скоро не се очаква реално предлагане, но посоката вече е зададена.
Мнозина се запитват дали това е свързано с влизането на България в еврозоната.
Формално пряка връзка няма, но на практика инициативата се вписва в логиката на по-дълбока финансова интеграция. Развитието на вътрешния пазар на държавен дълг, по-широкото участие на гражданите и по-голямата прозрачност са фактори, улесняващи адаптацията към правилата на еврозоната.
В крайна сметка, решението за предлагане на държавни ценни книжа на гражданите не е само техническа иновация, а индикатор за нова политика спрямо спестяванията на домакинствата. При успешна реализация, то може да осигури на хората по-добра възвръщаемост, повече опции и по-голям контрол върху собствените им средства – нещо, което досега липсваше в българската финансова среда.
