Държавна опера Стара Загора е театрален усет, който представя класически произведения с иновативен прочит и стил. Това сподели Александър Марулев, бивш директор на театъра и все още част от екипа, в интервю за БТА, по случай стогодишния юбилей на институцията. Той подчерта, че през периода на неговото управление от 1998 до 2003 г. се състояха „значителни нововъведения“.
Той пояснява, че именно в този период е настъпил преход в операта от конвенционалните представления към влияния от западната култура. „Това промени нашето разбиране за съвременния оперен театър“, допълва Марулев. Той акцентира върху сътрудничеството си с академик Пламен Карталов, който започва да експериментира с открити постановки, приети с голям ентусиазъм от публиката. „При първото ми посещение в Стара Загора, двамата се разхождахме край Античния форум „Августа Траяна“ и той посочи място за нашата постановка“, сподели бившият директор. Първоначално е бил скептичност относно идеята за открита опера, но след обсъждане на концепцията, нещата започнали да се подреждат. „Първото представление, което реализирахме, беше „Ернани“ на Верди. То премина успешно и ни вдъхнови за нови спектакли – „Атила“, „Аида“, „Набуко“, „Хубавата Елена“ с професор Хачо Бояджиев, така беше създадена сцена, вдъхваща живот на операта през лятото“, спомня си той.
Когато става въпрос за началото на кариерата си, Александър Марулев споделя, че е започнал като хорист в местни хорове. Неговата страст към музиката е наследство от майка му, солист на Градския хор в Стара Загора. Като ученик, често присъствал на репетиции и концерти на майка си, което повлияло на интереса му към пеенето. „След завършването на Строителния техникум в Стара Загора през 1973 г. реших да избегна редовната си служба в Ансамбъла на Строителни войски и се явих на прослушване в операта. Ръководството покани комисия, която оценяваше кандидатите; те ми казаха: „Имаш качества, но преди това завърши военната служба“. И така постъпих в Ансамбъла на Строителни войски в София“, припомня басът. Той разяснява, че там започва сериозната си работа в музикалната сфера, работейки ежедневно с музикален педагог, което му помогнало да се усъвършенства. През 1974 г. имал своята първа изява в Западна Европа. „Имахме концерти в България и чужбина, което повлия на моята кариера“, добавя той.
Марулев разказва, че в Ансамбъла на Строителни войски е имал възможността да срещне множество интересни личности, композитори и педагози, което го вдъхновило да кандидатства в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Бил е приет и завършил през 1979 г., решавайки да се върне в родния си град, въпреки предложените възможности от Софийската опера. Той споделил, че именно там придобил необходимите знания за успешна кариера. „Получих академично образование по музика, което включваше дисциплини, които не бях познавал преди. С помощта на страхотни преподаватели, много от които станахме близки приятели“, разказва той.
Незабавно след завършването си, Марулев се явил на конкурс в старозагорската опера, където през 1979 г. бил назначен за солист и оттогава вече 46 сезона. „Първата ми роля беше във „Златната птица“ на Марин Големинов, където играех военачалника. Оттогава започнаха години на активно развитие“, споделя басът. Той разказва, че през тези сезони е изиграл около 40 централни роли, а общият брой на всичките му роли не помни. „Имам множество гастроли както у нас, така и в чужбина“, добавя певецът. Най-много обича да играе Закария в операта на Джузепе Верди „Набуко“, която е изпълнявал над 200 пъти, а друга любима роля е Дон Базилио в „Севилският бръснар“.
Спомняйки си за времето преди почти половин век, Марулев споделя, че когато е започнал работа в старозагорската опера, всяка година са правили по пет премиери. „Задължително имаше българска постановка всяка година. Всички спектакли бяха на български език“, казва бившият директор.
През годините Александър Марулев е специализирал интерпретация при проф. Ким Борг във Ваймар, Германия (1974). Завършил е майсторските класове на проф. Илия Йосифов в София (1980) и на Гена Димитрова (1988). През 1990-1991 г. специализира в Академията за изкуство и култура в Рим при Борис Христов.
Споделя, че животът му е бил интересен: „Никога не съм подозирал, че ще срещна толкова много хора от различни сфери – не само музиканти, но и политици и др.“, обяснява басът. Той добавя, че операта е му дала „живот“.
Относно професията си, той споделя, че и днес, след толкова години на сцената, „всяко излизане на сцената е стрес“. Той допълва, че не се страхува от неизвестността, а от реакцията на публиката към образа. „Сценичната треска все още присъства и сега, преди да стъпя на сцената“, признава талантливият певец. Марулев коментира, че през годините, в които е бил част от старозагорската опера, е отсъствал само два или три пъти по здравословни причини. Дори е пеел с превързан крак. „Срезах си крака с машина, но отказах да пропусна представлението „Севилският бръснар“, спомня си той.
По повод стогодишния юбилей на първата извънстолична опера в страната, бившият директор коментира, че „операта се развива много добре. Радвам се, че в края на кариерата си попаднах в такъв оперен театър. Работи се много усилено, техниката е на оптимално ниво и всеки знае какво трябва да направи. Никога не е имало такъв балет, какъвто е в момента“, споделя Марулев. Той отбеляза, че през последните четири години са осъществени около 30-40 нови премиери, които впечатляват дори и най-претенциозната публика в Стара Загора, тъй като „жителите и гостите на Стара Загора имат високи изисквания към репертоара. Зная, че когато бях директор, хората винаги се стремяха към нещо ново“.
Той подчерта, че за 100 години на сцената на старозагорската опера са били представени почти всички български композитори и произведения. По повод юбилея, който ще бъде отпразнуван с гала концерт на Античен форум „Августа Траяна“, Марулев изрази надежда, че „събитието ще бъде заключителният момент на всичките перли, които представя операта. Тържествата започнаха с „Риголето“ през март, ще продължат с „Набуко“ на 5 юли и премиерата на „Цар Калоян“ на 17 и 18 юли“, заяви той.
В заключение, той пожела на Държавна опера Стара Загора и на целия екип „да продължат по пътя, който са започнали – да вървят напред. Не знам дали след 20 години ще настъпи нещо по-добро, или изкуственият интелект ще може да пее. Но за мен, настоящото развитие на операта не трябва да спира“, завърши Александър Марулев.
