Франция показа как може да се намери изход от политическата криза, в която страната се плъзга от месеци насам. С избора на Мишел Барние за премиер президентът Емануел Макрон ясно показа формулата, според която равно отдалечена от всички партии личност, ползваща се с високо обществено доверие, може да се ангажира с решаване на належащите проблеми.
Това решение би могло да бъде приложено и у нас и както стана ясно от интервю на Кирил Петков миналия месец този сценарий вече е дискутиран. Тогава той се позова на италианския пример с правителството на Марио Драги.
Може ли да се намери изход от политическата криза, в която е изпаднала страната през последните четири години?
Идеята зад правителството на Марио Драги е да бъде издигната общоприемлива за всички партии фигура, така че да бъдат преодолени всички различия. Както това в момента се прави и във Франция. По подобен начин би могло да се излезе от кризата и у нас.
„Осъзнаваме, че можем да отидем на 8, на 9 избори. От друга страна нашите избиратели ни дават ясен мандат, че не можем да участваме в безпринципни коалиции. Има решение, например – ако използваме примера от Италия – Марио Драги. Хващате един общественик, с високо обществено доверие, и казвате – ние, между партиите си нямаме доверие, нашите избиратели също нямат доверие по между си, двете групи. Ако се избере такъв общественик, ако е равноотдалечен, има доверие и казваме – отказваме се от постове, отказваме се от контрол. Когато е равноотдалечен, не е партиен, тук не трябва да се търси една или друга партия. Трябва да има доверие към този човек и да се изпълнява програмата. Не искаме постове, не искаме министри, но си нямаме доверие и искаме България да продължи напред“, обясни идеята си Кирил Петков в средата на август.
Подобен вариант предвижда партиите да се обединят около една личност и да подкрепят няколко важни точки, които да изпълни това правителство. То ще има определен срок, в който да изпълни определените приоритети, след което ще бъдат насрочени нови парламентарни избори.
Възможно ли е и в България да намерим нашия Марио Драги и да минем по италианския сценарий?
Възможно ли е обаче и у нас да заработи подобен модел? Възможно ли е партиите и партийните лидери да преглътнат личното си его, да се оттеглят в страни и да оставят в ръцете на едно равноотдалечено от всички партии правителство?
Колкото и нереалистчина за българския политически ландшафт да изглежда подобна идея, вероятно в нея се крие ключът за излизане от кризата.
Правителството на Марио Драги стабилизира Италия. Очевидно това решение е възприето и от Франция, където разделението между партиите е голямо и се задълбочава все повече, като нито една от страните не може да вземе превес и да формира правителство сама.
Както е и в България.
Идеята за едно подобно правителство е то да заложи няколко основни приоритета за следващите 1-2 години, като начело бъде издигната общоприемлива фигура, която се ползва с високо и широко обществено доверие.
Това е спасителен модел, който може да сработи и у нас.
Виждаме, че последните 7 парламентарни избора не успяха да излъчат правителство, въпреки победите на ГЕРБ с Борисов начело. Когато се говори за изчерпване на парламентарния модел и се чуват все повече гласове за „рестарт“ на системата и промяна на управлението в авторитарно, очевидно е, че има още какво да бъде приложено като решение преди да се правят „революционни“ промени.
Подобно „временно“ правителство ще реши най-належащите проблеми и след успокояване на обществото вече може да се отиде на нови парламентарни избори – след следващите президентски и тогава картината може да бъде съвсем различна.
Подобно решение трябва да се има предвид, особено когато очакванията са осмите поред парламентарни избори да не успеят да излъчат убедително мнозинство, което да поеме отговорност за бъдещето на страната. Както се видя в последните парламенти, дълбоките различия между партиите трудно могат да укрепят едно коалиционно правителство.
Затова решението е именно в това – да се направят партийни отстъпки в името на няколко важни цели за страната, които не търпят отлагане.
