Страните от Европейския съюз имат пет години да се подготвят за война. Това превижда военен план, който ще бъде представен от Европейската комисия в четвъртък, съобщава изданието „Политико“, позовавайки се на документа, до който има достъп.
„До 2030 г. Европа трябва да има достатъчно силна европейска отбранителна позиция, за да може да възпира противниците си, както и да реагира на всякакви агресии“, се посочва в проекта на плана, който е обсъден от министрите на отбраната късно в сряда, преди да бъде представен на Колегията на комисарите в четвъртък.
След това ще бъде представен на лидерите на ЕС следващата седмица.
Пътната карта „Отбранителна готовност 2030“ е знак за нарастващата роля на ЕС в военните въпроси, като реакция на войната на руския президент Владимир Путин в Украйна и неясната ангажираност на президента на САЩ Доналд Тръмп към европейската сигурност.
Формулата на САЩ за мир в Европа: Купувайте повече американски оръжия
„Военизирането на Русия представлява постоянна заплаха за европейската сигурност в обозримо бъдеще“, казва документът.
Въпреки че страните от ЕС бързо увеличават бюджетите си за отбрана, голяма част от тези разходи „остават доминиращо национални, което води до фрагментация, покачване на разходите и липса на оперативна съвместимост“, гласи документът от 16 страници.
Изпълнителният орган на ЕС насърчава правителствата да купуват оръжия
заедно и иска поне 40% от обществените поръчки в областта на отбраната да са съвместни договори до края на 2027 г. — увеличение спрямо по-малко от една пета в момента.
Пътната карта също поставя цели поне 55% от покупките на оръжие да идват от компании в ЕС и Украйна до 2028 г. и поне 60% до 2030 г.
Определяне на приоритетите
Документът минава точка по точка през серия от приоритети.
Една от основните му цели е да запълни пропуските в способностите на ЕС в девет области: въздушна и ракетна отбрана, поддържащи системи, военна мобилност, артилерийски системи, изкуствен интелект и киберсигурност, ракетно и боеприпасно оборудване, дронове и противодронни системи, бойни действия на земята и морска отбрана.
Планът също така споменава области, като готовността за отбрана и ролята на Украйна, която трябва да бъде силно въоръжена и подкрепяна, за да стане „стоманен таралеж„, способен да възпира руската агресия.
Планът включва и времеви рамки за три ключови проекта: „Източната наблюдателна точка“, която ще интегрира наземни системи за отбрана с въздушна отбрана и контра-дрон системи и „Европейската дрон-стена“, наскоро предложена от Комисията, за по-добра защита на източните страни; „Европейският въздушен щит“ за създаване на многослойна система за въздушна отбрана; и „Отбранителният космически щит“ за защита на космическите активи на блока.
Комисията се надява лидерите на ЕС да одобрят тези три проекта до края на годината.
За да бъдат готови до 2030 г., според проекта на пътна карта, проектите във всички приоритетни области трябва да бъдат стартирани през първата половина на 2026 г. До края на 2028 г. проектите, договорите и финансирането трябва да бъдат стартирани.
Комисията също иска да очертае необходимото увеличение на индустриалния капацитет за запълване на пропуските и да идентифицира рисковете и затрудненията във веригата на доставки за ключови суровини.
Намиране на финансиране
Документът посочва, че ЕС ще помогне да се мобилизират до 800 милиарда евро за отбрана, включително програмата SAFE за заеми за оръжия на стойност 150 милиарда евро, Европейската промишлена отбранителна програма за 1,5 милиарда евро (все още в процес на договаряне), Европейският отбранителен фонд и, след като бъдат приети през 2027 г., следващият многогодишен бюджет на блока.
Той подчертава, че страните ще останат контролиращи, като отбелязва, че „държавите членки са и ще останат суверенни по отношение на националната си отбрана.“
Въпреки това някои държави членки са резервирани към по-голяма роля на ЕС в областта на отбраната — която по традиция е зона, запазена за националните правителства.
„Основната цел трябва да бъде подготовката на условия, така че държавите членки да могат да изпълнят националните и международните си цели за способности“, заяви Германия в официалния си принос към пътната карта Readiness 2030 на ЕС.
Военният план, подготвян от лятото, се опитва да адресира опасенията в целия блок, не само на страните, които се чувстват най-застрашени от Русия. За държави от Южна Европа, като Италия и Испания, се посочва, че „Европа не може да си позволи да бъде сляпа за заплахи от други части на света,“ като се споменава Близкият изток и Африка.
Проектът също така настоява, че ЕС ще се координира тясно със НАТО. Алиансът и някои национални столици се притесняват, че Брюксел изгражда паралелна отбранителна структура, която ще усложни военните планове вместо да се интегрира гладко с НАТО.
Целта е ЕС да стане по-независим в много по-опасен свят.
„Авторитарните държави все по-често се намесват в нашите общества и икономики,“ гласи проектът. „Традиционните съюзници и партньори също променят фокуса си към други региони на света… Европейската отбранителна позиция и способности трябва да са готови за бойното поле на утрешния ден.“
