В близките седем дни Министерството на правосъдието планира да изготви за обсъждане предложения за преработка на шест европейски директиви в областта на наказателното право, чието прилагане е забавено продължително време. Министерството информира за това, уточнявайки, че темата е била разгледана в Брюксел от министъра Георги Георгиев и Ана Гайего, генерален директор на ГД „Правосъдие и защита на потребителите“ в Европейската комисия.
Заради забавянето, България рискува да получи сериозни финансови наказания – започваща сума до 12 млн. лв., следвана от дена санкции до 18 000 лв. за всеки забавен ден до завършването на всяка директива. Новите промени в Наказателно-процесуалния кодекс и специализираните закони засилват правата на участниците в процеса, които са заподозрени в престъпление, но все още не са официално обвиняеми, посочват от министерството.
Министърът на правосъдието е уведомил Европейската комисия, че законопроектът е завършен и очаква обсъждане и одобрение от Народното събрание. Определените процесуални права включват правото на защита от адвокат, правна помощ, превод, запазване на мълчание и специфични права за непълнолетни, в ситуации, когато има индикации за участие в престъпление, без наличие на достатъчни доказателства за обвинение. Пълното внедряване на шестте директиви, познати като директиви за „заподозрените лица“, ще предотврати налагането на финансови санкции от Съда на ЕС и последващи осъдителни решения срещу България в Европейския съд по правата на човека, допълват от министерството.
Георгиев и Гайего обсъдиха напредъка по мерките от второто и третото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, както и предприетите стъпки за изпълнение на указанията в Доклада за върховенство на закона. Освен това разгледаха проекта на Министерство на правосъдието за Закон за прозрачност и почтеност в управлението, който регулира лобистките дейности и е част от задълженията по четвъртото плащане на ПВУ. Законопроектът е изпратен за задълбочена оценка на въздействието и предстои да бъде публикуван за обществено разглеждане.
В началото на октомври парламентът прие на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс. С предложението на правителството се реализират поетите ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост, в съответствие с целите, заложени в Програмата за управление на Република България за периода 2025 г. – 2029 г.
