До края на настоящата година нашата държава ще подготви и предостави на Европейската комисия начален вариант на проекта за Национален план за обновление на сгради. Целта е модернизация на националния архитектурен фонд, като се стремим към високоефективни и декарбонизирани сгради до 2050 г., обясни заместник-министър Дора Янкова, която ръководи работната група по разработване на плана.
„Нашият план е да завършим одобрен национален проект до края на следващата година, който да обхваща всички съществени политики за обновление на сградите, опазване на околната среда, подобряване на качеството на живот и икономическо развитие“, уточни Янкова. Тя подчерта, че първоначалният проект е само основата за бъдещата програма. В окончателния национален план ще бъдат включени детайлни условия, мерки, участие на заинтересовани страни, източници на финансиране и много важни аспекти.
Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие и заместник-председател на работната група, информира, че обновлението на сградите в България ще се проведе в два етапа – до 2030–2035 г. и 2040–2050 г. Той акцентира, че основната цел е да се включат максимално много заинтересовани страни – граждани, държавни и местни институции, строителния сектор, браншови асоциации и финансови институции, които проявяват интерес към енергийното обновление.
„В момента обновяваме около 1% от текущия сграден фонд всяка година. За да отговаряме на изискванията на Европейската комисия, трябва да увеличим темпа на обновление до 2-3% от идентифицираните сгради годишно“, заяви Алексиев.
При подготовката на първия вариант на плана бяха използвани анализи от „Българо-австрийска консултантска компания“ (БАКК) и Център за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, които проучиха данни от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Националния статистически институт, Агенцията за устойчиво енергийно развитие и други.
Цвета Наньова от БАКК представи анализ на жилищния фонд в България. По нейни данни, в страната в момента съществуват 1 165 998 сгради, съдържащи 3 312 056 жилища с обща площ от почти 290 милиона квадратни метра. От тях над 1 милион са еднофамилни къщи, с повече от 1,3 милиона жилища. Многофамилните сгради са почти 83 000, като в тях живеят близо 2 милиона души. Наньова отбеляза, че през последните пет години броят на обитаваните еднофамилни сгради е намалял с около 200 000, докато многофамилните стават все по-разпространени в градовете.
Според експертите, за обновление се нуждаят около 980 хиляди еднофамилни жилища и 82 136 многофамилни сгради, което общо възлиза на малко над 277 милиона квадратни метра.[…]
В момента в България са обновени 3022 сгради с европейски и бюджетни средства. С наличните ресурси до 2030 г. се очаква да бъдат обновени още около 2000 сгради. Анализът показва, че много домакинства предприемат инициативи за енергийна ефективност с лични средства. Така, 49% от жилищата в страната имат подменена дограма, а три от десет са с изпълнена топлоизолация на външните стени.
Наньова подчерта, че еднофамилните сгради имат най-високи разходи за обновление, тъй като 30% от бюджета е необходим за подмяна на покривите. В същото време те обитават сравнително малко хора – данни от преброяването през 2021 г. показват средно по 2,4 души. Многофамилните сгради обаче играят ключова роля за енергийния баланс на страната, тъй като обхващат 50% от живеемата площ и 60% от жилищата, предлагайки голям потенциал за спестяване на енергия.
Камен Симеонов от „ЕнЕфект“ също представи междинни данни от анализа на нежилищния сграден фонд, който включва обществени институции, училища, административни сгради и промишлени предприятия. Наличните данни показват, че площ от 129 милиона квадратни метра се нуждае от обновление.
По време на заседанието на работната група бяха обсъдени редица теми, включително разработването на план за справяне с енергийната бедност, изискванията за конструктивна устойчивост на сградите, проблемите с необитаемите сгради и други. Целта е да се осигури активно участие на обществеността и всички заинтересовани лица в начален етап на изготвяне на проекта за Националния план за обновление на сгради, съобразно изискванията на чл. 3, т. 4 от Директива (ЕС) 2024/1275.
До 2050 г. 60% от жилищния фонд трябва да бъде енергийно ефективен, а в края на юли заместник-министър Янкова обяви нови програми, насочени към селата и самотно живеещите лица.
