Доц. д-р. Атанас Мангъров е Началник на Първо Детско отделение към СБАЛИПБ “Проф.Ив.Киров” ЕАД – София. Доцент към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина.
Доц. Мангъров завършва ВМИ „И.П.Павлов” – Пловдив през 1982 г. Специалист по инфекциозни болести от 1988 г. и специалист по детски болести от 1993 г. Научните му интереси са в областта на съвременната рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческа и ранна детска възраст. На тази тема защитава дисертация през 1991 г.
Свърши ли епидемията с коронавирус и всекидневното шоу на живо на Оперативния щаб?
Още не е свършила, но мисля, че краят наближава.
Вашата прогноза, че нищо особено няма да се случи и че мерките са пресилени сякаш се сбъднаха. От днешна гледна точка как ви изглежда епидемията?
Това, което съобщиха вчера, че при 400 изследвани проби има тридесетина открити случаи, днес съобщиха, че са направени 1 000 проби и са намерени пак толкова. Това показва, че числото на откритите е малко и не се увеличава. Което е добра новина.
Оттук нататък какво трябва да направи българинът, за да започне да живее нормалния си живот?
Според мен следва малко по малко всички останали ограничения да паднат – децата да тръгнат на училище, студентите да тръгнат на лекции. Най-важното е хората да се опитат да преодолеят страха и да се опитат да заживеят нормално. Това се отнася не само за нашата страна, но и за целия свят, защото виждате, че светът се уплаши страшно много. В много страни бяха взети много мерки, които касаят и нас, и ние искаме или не трябва да се съобразяваме с тях.
Но сами за себе си, това, което трябва да направим, е да се опитаме да преодолеем страха и да заживеем нормално, като спазваме личната хигиена и тези, които са в рисковете групи трябва да полагат усилия да се пазят, но и обществото трябва да ги пази. Но всички останали би трябвало да започнат лека-полека да започнат да живеят по нормалния начин.
Обоснован ли беше този страх, който сякаш беше насаждан през последните два месеца, не само у нас, но и по целия свят?
На мен ми е трудно да си обясня причината, поради която беше насаден този страх. Защото при тази пандемия се действаше абсолютно по начин, по който не би трябвало да се действа. Но това се случи. Всъщност тук имаме заболяване, което не е особено опасна инфекция, което не създава някакъв особено сериозен медицински проблем.
В крайна сметка се оказа, че смъртността при коронавирусната инфекция COVID-19 се движи около 0,02%, което е напълно съпоставимо при смъртността от сезонните грипове, с които се срещаме всяка година. Защо се реагира по този начин не ми е ясно, но, според мен, причините не са медицински, а други – икономически и политически.
Искам да Ви попитам и за спорната заповед на министър Ананиев за принудително лечение и изолация на хора над 60 години. Тя вече е променена, но вашето мнение какво – правилна ли беше тази заповед? Вие така ли щяхте да постъпите, ако бяхте министър на здравеопазването?
Не. Това с принудителното лечение и принудителното изолиране са мерки, които винаги дават обратни резултати и те не трябва да се правят. Преди време това бе опитано в някои страни като Куба за болните с ХИВ, и се доказа, че не работи.
Не знам защо се връщаме към неща, за които е доказано, че не са ефективни и създават единствено допълнително проблеми. Тоест, това не трябваше да се направи и преди да се издават подобни заповеди, трябва да се мисли.
Какви здравни мерки трябва да вземаме оттук нататък?
Здравните мерки трябва да бъдат съобразени с епидемиологията на това заболяване, на коронавирусната инфекция. Ще се повторя – това не е особено опасна инфекция. Това е вирус, който се разпространява по абсолютно всички начини. Общо взето, единственото, което може да се направи за обществото, е да се завишат мерките за лична хигиена, тоест, човек да си мие ръцете.
Носенето на маски е някаква форма на съгласие, на налагане на мнението. От медицинска гледна точка, независимо от многото приказки, които се изприказваха, няма никаква или даже има отрицателна медицинска стойност. Но, който иска да носи маска, може да носи, ако му харесва. Но да се налага носенето на маски на обществото е неразумно, според мен.
Как си обяснявате този нисък процент на смъртност в България за разлика от другите държави?
Ниската смъртност у нас се дължи на това, че у нас тази група от населението, която е най-уязвима за коронавируса, просто не съществува. По средна продължителност на живота България е на 80-то място в света. Средната продължителност на живота тук е 73 години. В Италия, която е на 4-то място в света по средна продължителност на живота, Испания и другите страни (Обединеното кралство, САЩ) са доста по-напред от нас по средна продължителност на живота. И всъщност у нас я няма тази част от населението, която е уязвима за коронавирусната инфекция.
Най-близката аналогия: представете си, че имате две болници, една от която има неонатологична клиника, в която има недоносени новородени (с тегло 600-800 гр.), а в другата няма такава клиника. Ако в двете болници едновременно се появи вътреболнична инфекция от причинител, който не е патогенен за големи деца и възрастни, в тази болница, в която има клиника за недоносени новородени, ще има много жертви; в другата болница, в която няма недоносени новородени, няма да има смъртни случаи, просто, защото тези болни, които са в тази болница, няма да са уязвими към тази инфекция, която се е появила.
Същото се случва и с коронавирусната инфекция в различните държави.
Може ли да обясните как така говорим за излекувани пациенти, при положение, че още няма измислено лекарство за коронавируса? С какво ги лекуват?
Тази коронавирусна инфекция, като всички други вирусни инфекции, е самоограничаващо се заболяване. Тоест, с нея се справя имунната система на човека. И когато човек е във форма, млад и здрав, за имунната му система не е проблем да се справи с инфекцията. Това се вижда от статистиката, че при над 90% от случаите заболяването протича безсимптомно, хората даже не разбират, че го карат.
При възрастните и при тези с придружаващите заболявания, в малък процент от случаите, имунната им система не е в състояние да се справи с инфекцията. И всъщност, при положение, че няма лечение, няма нещо, което да се даде и да убие вируса, който причинява заболяването, целта на лечението, което се провежда е да се облекчават симптомите на болните и при тези, които са в животозастрашаващо състояние да бъдат поддържани живи, докато не преодолеят инфекцията, ако разбира се, това се случи.
През изминалите два месеца Вие станахте един от най-известните хора в държавата, защото си позволявахте да не мислите като генералите. Намерихте ли нови приятели и създадохте ли си нови врагове?
И едното, и другото. Но като цяло мисля, че приятелите са повече.
