Мангъров
Доц. Атанас Мангъров
Доц. д-р. Атанас Мангъров е Началник на Първо Детско отделение към СБАЛИПБ “Проф.Ив.Киров” ЕАД – София. Доцент към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина.
Доц. Мангъров завършва ВМИ „И.П.Павлов” – Пловдив през 1982 г. Специалист по инфекциозни болести от 1988 г. и специалист по детски болести от 1993 г. Научните му интереси са в областта на съвременната рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческа и ранна детска възраст. На тази тема защитава дисертация през 1991 г.

Доцент Мангъров, какво ни показват последните цифри на заразени, починали и излекувани от коронавируса у нас. Виждаме, че броят на заразените през последната седмица сякаш намалява, но пък този на починалите остава висок.

Общо взето целият този период на пандемията от началото досега процентът на откриваните заразени е един и същи и с е движи някъде между 3 и 7-8 процента. Днес е 4,6%, тоест когато се правят повече тестове, се откриват повече заразени, когато се правят по-малко тестове, се откриват по-малко заразени. Досега починали от или със COVID-19 са 519 души, но за тези 5 месеца, през които тази история продължава, в страната са починали около 50 000 души от всевъзможни други заболявания, тоест като цяло смъртността от или със COVID-19 е под 1%, което е съпоставимо със смъртността при един сезонен грип. Не бива да се забравя също и че през същото това време през миналата година приблизително толкова хора са загинали при автомобилни катастрофи, като това са били хора, млади здрави, докато сега тези, които умират от или със COVID-19 са общо взето хора, които са на преклонна възраст и с куп придружаващи заболявания в огромната част от случаите.

Тоест казвате, че към този момент няма причина за безпокойство сред обществото?

Няма никаква причина за безпокойство. Към настоящия момент шансът човек да загине от COVID-19 е същият като да загине от автомобилна катастрофа, но никой не прави опити да спира движението по пътищата или да взема някакви по-драстични мерки.

Правилни ли са противоепидемичните мерки, които предприема Министерството на здравеопазването към този момент? У нас това остават носенето на защитни маски и физическата дистанция, но виждаме, че в други страни отново затягат мерките.

Отново ще кажа това, което винаги съм казвал, че носенето на маски е безсмислица, независимо от това, което някои хора продължават да твърдят. Най-доброто доказателство за това е това, което се случва по време на всичките протести, митинги на площадите, когато хората са в непосредствена близост един с друг, общуват си, карат се, викат си и нищо не се случва.

Имате ли наблюдения как се справя България с кризата спрямо останалите европейски страни?

Общо взето ние се справяме, както всички останали. Ние правим нещо като български вариант на шведския модел, което е едно добро нещо. В крайна сметка това, което се получава в нашата страна, не съм в състояние да дам точни данни, но икономиката ни се срина в значително по-малка степен, отколкото икономиките в другите страни, които бяха въвели много по-строги мерки и които продължават да настояват на тези мерки

От близо половин година вече лекарите работят в обстановката на COVID-кризата. Какви са Вашите наблюдения – действията на болниците по-ефективни ли са сега, отколкото бяха в началото на пандемията?

Една значителна част от хората, които са в болниците, са там просто защото ги е страх от вируса. Не бива да се забравя това, че коронавирусната инфекция е една вирусна инфекция, която сама по себе си е едно самоограничаващо се заболяване и всъщност всички тези лечения с по няколко антибиотика, с глюкокортикостероиди, с всевъзможни други медикаменти в огромната част от случаите са безсмислени. Това, което би трябвало да се направи и за което би трябвало да се стигне до консенсус по отношение на болните е, че цялата тази антибактериална терапия, която масово се използва в болниците, е лишена от смисъл, защото в някои случаи се получава така, че усложненията са във връзка с провежданото лечение. Другото, с което ние не се справяме е, че стана навик, практика при голяма част от личните лекари да не се преглеждат болните, а да ги лекуват и да ги насочват за лечение в болниците по телефона, което е неправилно.

Вие очаквате ли епидемичната обстановка да се влоши през есента и зимата?

Не мисля, че това ще стане по отношение на коронавируса, но през есента и зимата, както всяка година, ще се появят обичайните други респираторни вирусни инфекции и поради това че те имат същите симптоми като коронавируса, ще се получи припокриване на симптомите и в огромната част на случаите хората и лекарите ще изпаднат в дълбок размисъл, поради това че няма да могат да различат симптомите на едното от другото и ще започнат един страхове, едни изолации, едни карантинирания. Ако ние не се спрем с тази практика, която има в момента, е много вероятно да се стигне до блокиране на системата.

Отново ще кажа, че трябва да се върнем към изконните принципи на медицината, че в болниците трябва да бъдат тези, които са истински болни – тези, които имат симптоми, на които им е лошо, които се чувстват зле. На тези, на които им няма нищо, трябва да продължат да ходят на работа, на училище, на лекции и да се спрем с това безсмислено тестване за коронавирус. Здравната каса вече се е съгласила да плаща тестовете на учениците, но просто няма никакъв смисъл от това. Ако хората нямат симптоми, ако се чувстват добре, трябва да живеят нормално. Ако хората са болни, трябва или да си останат във вкъщи, или евентуално да постъпят в болница. Това, което се е правило винаги и се прави, откакто свят светува.

И един последен въпрос – преди дни в Русия обявиха, че вече имат готова ваксина срещу коронавируса. Какво е Вашето мнение за това откритие?

Това че има ваксина е много хубаво, защото това си е едно научно постижение, но малкото време, за което е създадена тази ваксина при всички случаи не дава възможност тя да бъде обстойно изпитана съобразно правилата, които се прилагат при производството на ваксини. Всъщност, за да бъде въведена една такава ваксина в масова употреба, тя трябва да премине през много строги и много масови изпитвания, които са стриктно регламентирани най-малкото в страните от ЕС.

Тоест тази ваксина към този момент няма да може да се използва у нас?

Нормалният срок за производство на една ваксина е между 10 и 15 години, защото вкарването на една недостатъчно добре изпитана и проучена ваксина носи сериозни рискове. Още повече, че тук в случая с коронавируса не става въпрос за някаква изключително сериозна, опасна инфекция, при която смъртността е 30, 40%, става въпрос за заболяване, при което смъртността е под 1%. Тоест ако се се окаже, че нежеланите реакции при поставянето на една такава ваксина са по-висок процент, какво правим тогава?