Хиляди новоразсекретени документи, свързани с разследването на убийството на американския президент Джон Кенеди, бяха оповестени от администрацията на Доналд Тръмп. Еуфорията по оповестяването на документите, засега не се оправдава с излизането наяве на неизвестни към момента факти, свързани с атентата от 22 ноември 1963 г. в Далас.
Тъй като обемът на документите е много голям, засега няма пълна информация, обобщаваща съдържанието им. Появиха се обаче частични оценки на съдържанието, от което става ясно, че досегашната основна версия, според която Лий Харви Оуслалд е физическият убиец на Кенеди. Към момента няма яснота, според която категорично да се твърди и кой е поръчителят.
Българската следа
Според първите анализи на документите, ЦРУ е съхранявало информация за това, че за предстоящото убийство на американския президент са знаели в България, откъдето информацията е предадена в САЩ.
Според писма от информатора на ЦРУ Сергей Чорноног от август 1963 г., става ясно, че той е информирал американски служители, затова, че Съветският съюз е споделил с него информация за плановете на Осуалд да убие Кенеди.
До Руския посланик в посолството на СССР във Вашингтон
С копие до британския посланик в американската столицаСкъпи г-не,
На 9 август 1963 година в София – България – консулът Василев ми нареди да предам тази информация на американското правителство. Г-н Василев – консул в съветското посолство, ми даде тази информация за Лий Харви Осуалд на 14 август 1963 година. Г-ца Бисера Асенова – приятелка на консула дойде в моята стая и ми повтори, че Лий Харви Осуалд е наемен убиец и ще убие президента Кенеди.
От един от новоразсекретените документи става ясно също, че неизвестно лице, представило се като полски шофьор от съветското посолство, заявило, че СССР е финансирал атентата.
Според него Москва е обявила награда от $100 000 за убийството на Кенеди.
Разсекретяването на документи, свързани с убийството на Кенеди, става с президентски акт още през 1992 година. Голяма част от тях обаче са редактирани, трудно четими или направо със заличени в черно страници и отделни пасажи.
Новата серия документи включва нередактираните версии на тези документи, но към момента няма много нова информация.
Самият Оуслалд е обект на разследване от американските служби много преди атентата. Той е бивш морски пехотинец, който дезертира в Москва, но после се връща в САЩ и става обект на интерес от местните служби
Акциите на ЦРУ във вражески и съюзни държави
Една от неизвестните към момента информации е за състава на американското разузнаване в посолствата на САЩ по света. Според доклад, който става публичен за първи път, в деня на встъпването в длъжност на президента Джон Ф. Кенеди през януари 1961 г. „47 процента от политическите офицери, служещи в посолствата на Съединените щати, са били CAS“ – разузнавателни агенти, работещи под дипломатическо прикритие, известни като контролирани американски източници“.
Данните са съобщени от сътрудника на Белия дом Артър Шлезинджър младши в строго секретен меморандум, озаглавен „ЦРУ. Реорганизация“.
От документа става ясно, че в посолството на САЩ в Париж 123 „дипломати“ всъщност са агенти под прикритие на ЦРУ. В Чили 11 от 13-те „политически служители“ на посолството са били агенти под прикритие на ЦРУ.
Днес ЦРУ има почти толкова хора под официално прикритие в чужбина, колкото и Държавният департамент – 3900 до 3700“, докладва Шлезингер на президента Кенеди. И допълва: „Около 1500 от тях са под прикритието на Държавния департамент (другите 2200 вероятно са под военно или друго недържавно официално прикритие).
Друг от документите разкрива доклад на генералния инспектор на ЦРУ за убийството през 1961 г. на Рафаел Трухильо, диктатор на Доминиканската република, в който са разкрити иманата на служители на ЦРУ и други, които са помогнали за осъществяването на заговора.
Друг документ разкрива историята на операциите на ЦРУ в Западното полукълбо в периода 1946-1965, включително и подробности около направените от ЦРУ разходи в Латинска Америка за осъществяване на операции за влияние в Боливия и провеждането на изборите за посочения от агенцията кандидат генерал Рене Бариентос.
Няма съмнение, че Законът за досиетата на JFK разшири общественото знание за тайните операции на ЦРУ – към кого са били насочени, как са били проведени и кой ги е извършил – повече от всяко друго разсекретяване в историята на достъпа до информация“, каза старши анализаторът на Националния архив за сигурност Питър Корнблу, който е изучавал операциите на ЦРУ от десетилетия.
„Без този закон и прилагането му през последните 27 години, тези оперативни файлове на ЦРУ вероятно щяха да останат строго секретни завинаги.“
