Докато се обърнем, Доналд Тръмп грабна трофея на президентските избори. Но неговата победа не е чак толкова изненадваща. Ето защо.
Животът на американците поскъпна, а те самите се уплашиха от имиграцията. Това са два от основните фактори, определили решението на хората да гласуват за един или друг кандидат в президентските избори на 5 ноември.
Нищо чудно, че при това положение Доналд Тръмп е имал сериозни шансове за победа в „колебаещите се щати“ – тези, които често определят изхода от американските избори.
Как се пропука „Синята стена“
За да спечели кандидатката на демократите – Камала Харис, тя трябваше да получи мнозинство в три такива щата – Мичиган, Уисконсин и Пенсилвания. Наричат ги щати на „Синята стена“, защото те традиционно са крепости на демократите, идентифициращи се със синия цвят.
Само че стената се пропука. Харис загуби в Пенсилвания и Уисконсин, а в Мичиган, където гласовете още не са преброени, изостава от Тръмп.
„За трети пореден път изследванията подцениха подкрепата за Тръмп“, каза пред Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFE/RL) Браян Калт, преподавател в Мичиганския правен университет. Той каза това преди да излязат резултатите, отреждащи първото място именно на Тръмп.
Някои от експертите, с които RFE/RL разговаря, предупредиха, че някоя от страните може да поиска повторно преброяване на гласовете или оспори валидността на бюлетините, дошли по пощата.
Оспорване на резултатите
Питър Скери, който преподава политически науки в Колежа в Бостън, смята, че и демократите, и републиканците са се подготвили да оспорват резултата, ако той не е в тяхна полза. Затова той казва, че е „напълно възможно [оповестяването на резултатите] да се удължи във времето“.
Някои от резултатите в „колебаещите се щати“ и без това излизаха бавно – например тези от Невада. Медиите още не бяха започнали да съобщават, че Тръмп печели изборите, когато Ребека Гил, преподавателка по политически науки в Лас Вегас, обърна внимание на твърде близките резултати на кандидатите. Тя каза, че при това положение бюлетините, изпратени по пощата, както и временните бюлетини, може да бъдат подложени на засилен контрол.
„При предишни избори това нямаше толкова голямо значение, защото разликата в резултата в крайна сметка беше по-голяма от броя на временните бюлетини“, каза Гил. После добави: „Не е сигурно, че и този път ще бъде така“.
Защо американците гласуваха така
Често се говори за това, че позицията на кандидатите по въпроси на външната политика може да определи нагласите на избирателите. Такива въпроси са например конфликтът в Близкия изток, войната на Русия в Украйна и отношенията на Вашингтон с Китай.
Но в действителност американските гласоподаватели са подходили към изборите според друго – дали им допадат позициите на кандидата по въпроси на вътрешната политика.
Външната политика „изобщо не беше тема в кампанията“, каза Скери и уточни, че това е всъщност типично за президентските избори в САЩ.
„Онова, което вълнуваше хората, беше имиграцията и поскъпването на живота“, каза още той.
Ребека Гил добави още един решаващ фактор за избора, направен от американците: репродуктивните права. На 5 ноември 10 щата решаваха дали правото на аборт трябва да се впише в щатските конституции. Жените често гласуват според позицията си по този въпрос, вместо да следват партийната си лоялност, каза Гил.
Страхът от насилие
Има и още един аргумент, от който са се ръководили някои избиратели. Той е в страха от това, че ако резултатите на кандидатите са прекалено близки, това може да доведе до политическо насилие след изборите. Такива страхове са изразявали и политици.
Скери каза, че и двете страни са били „подготвени“ за това, че е възможно да има насилие. Според него САЩ „във всички случаи преживяват напрегната и опасна епоха“.
Гил също смята, че ситуацията е „доста напрегната“. Тя обръща внимание на това, че в някои щати, включително в колебаещите се Джорджия и Мичиган, е имало бомбени заплахи, за които се предполага, че са свързани с Русия.
Но тя не е забелязала знаци за възможно насилие, за които говори Скери. Гил казва, че алтернативните форми на гласуване, и по-точно ранното подаване на бюлетина, са точно този фактор, който намалява риска от физически конфликт, защото води до намаляване на опашките пред секциите в изборния ден.
*Текстът е публикуван в „Свободна Европа“.
