Лидерите на страните от ЕС взеха решение: Европа ще се капсулира – за да държи бежанците надалеч. Меркел го одобри – за да си спаси кожата. Това обаче не е дългосрочно решение на проблема, коментира Бернд Ригерт.
Тази стратегия следва модела на споразумението с Турция. Пристигналите там бежанци знаят, че вече е по-малко вероятно да успеят да напуснат островите в Егейско море. Затова и все по-малко мигранти плащат на каналджии, за да се качат в разнебитени лодки и да стигнат до Западна Европа. Повелята на момента гласи: възпиране. Но това не е нищо ново.
Новото е, че възпирането трябва да бъде осъществено посредством евфемистично наречените „събирателни центрове“ в Северна Африка. Сега ЕС иска да се разчита повече като партньор на Либия – страна, в която мигрантите често биват измъчвани и ограбвани. Либийската брегова охрана, която ще бъде оборудвана от ЕС, ще отговаря за залавянето на мигрантите на по-голяма територия, отколкото досега. Целта е ясна. Попадналите в беда мигранти в морето трябва да бъдат връщани в страните, от които произхождат. Тоест отново възпиране.
Който сега бяга, сам си е виновен
Тази стратегия ще бъде облечена под формата на много пари и благи думи за сътрудничество с африканските държави, от които произхождат мигрантите. Това сътрудничество, което постепенно бе прието и от изглеждащата леко отчаяна канцлерка Меркел, трябва да даде резултати през следващите десетилетия. Твърде далечна перспектива за решаването на актуалния политически проблем. Жалко, че новото дяснопопулистко италианско правителство се наложи с безскрупулния си отказ да приема корабокрушенци на своя територия. Изнудването оказа своето влияние. Поне на хартия Италия получи това, което искаше – затворени лагери в ЕС, откъдето пристигналите в Европа бежанци трябва да бъдат репатрирани или разпределяни на доброволни начала в страни от ЕС.
Стратегията на възпиране може и да звучи твърдо, но що се отнася до бежанския маршрут от Либия към Италия – тя все още е продукт на фантазията. Изобщо не е ясно как и от кого трябва да бъдат изградени, управлявани и контролирани тези „събирателни лагери“. В заключителния документ кратко е записано, че тези лагери не бива да предлагат „допълнителни стимули за бягство“.
Хардлайнерите в ЕС, които се поддадоха на популисткия натиск, триумфират. Унгарският премиер Виктор Орбан с право може да каже, че неговата концепция за изграждане на ограда, за възпиране и за репатриране се е наложила. „Орбанизирането“ на европейската миграционна политика е ужасяващо елементарна концепция. В заключителния документ от срещата на ЕС дори не става дума за легална или направлявана миграция към Европа.
Всъщност, споразумението от Брюксел е само временно. Защото основният проблем на ЕС – солидарността между страните-членки изобщо не е решен, а само отложен. Една все по-голяма група страни категорично отхвърля разпределянето на бежанците, търсещите убежище и мигрантите, които все пак успяват да се доберат до Европа. И тук „орбанизирането“ работи с пълна сила. Няма нови правила за това кой е отговорен за търсещите убежище. Споразумението от Дъблин продължава да важи.
С примка на шията
А федералната канцлерка? Ангела Меркел все пак постигна нещо в спора с вътрешния си министър. Ако Германия връща бежанци от границата си, както настоява Хорст Зеехофер, Австрия от своя страна ще ги връща в Италия и ще затвори границите си. Доколкото е известно, Ангела Меркел не е успяла да сключи двустранни споразумения за подобна процедура. Тя се присъедини към курса на капсулиране на останалите участници в срещата на върха, за да може поне да говори за „европейско решение“. За първи път от много време насам тя не пое в ръцете си режисурата в ЕС. Под въпрос е дали това споразумение е достатъчно за сключването на мир с ХСС.
Тази „съдбовна среща на върха“ не донесе много практически решения по същество. ЕС все пак още веднъж установи, че проблемът за някаква „инвазия“ и „натиск по границите“, по които се водеха дебати цяла нощ, е само в главите на популистките правителства и техните ксенофобски поддръжници. В заключителния документ е записано, че броят на пристигащите в ЕС хора е намалял с 95 процента в сравнение с 2015 година. Значи сега става въпрос и последните пет процента да бъдат държани извън ЕС.
