Регионалното каталунско правителство, оглавявано от Карлес Пучдемон вероятно тайничко се радва на предприетите от испанския премиер Мариано Рахой мерки, целящи да възпрат провеждането на референдума за независимостта на областта.
В Каталуня бяха разположени допълнителни подразделения на паравоенната „Гуардия Сивил“, а редица „избирателни секции” бяха щурмувани. През вчерашния ден ни се стори, че централното испанско правителство прави всичко възможно, за да възпламени омразата на каталунците към държавата.
Рахой наля масло в огъня и после се оплака, че гори. Управляващата консервативна партия е може би основният виновник за голямата подкрепа за каталунските сепаратисти.
ПРОПУСНАТА ВЪЗМОЖНОСТ
През 2006г. испанският и каталунският парламенти одобриха една доста широка автономия на Каталуня, която по-късно беше потвърдена и с референдума в тази провинция.
Според новия си статут, каталунците вече станаха „нация“. На първо време изглеждаше, че този статут ще затвори дълбокия разлом между Мадрид и Барселона, възникнал още по време на Гражданската война и задълбочен по-късно при диктатурата на Франко.
Въпреки това, Народната партия на Рахой подаде пред Конституционния съд жалба срещу новия статут. През 2010 година Съдът реши, че няколко ключови разпоредби в статута нямат законова сила. И вместо по-нататъшна регионализация, това решение доведе до нова централизация и изтегляне на компетенции към Мадрид.
Последствията са видими с просто око: преди решението на Конституционния съд само 14 от общо 135-те депутати в каталунския регионален парламент бяха за отделяне от Испания, а днес броят им е 72 – абсолютно мнозинство.
ВСИЧКИ СА ГУБЕЩИ?
Каталунците знаят, че играят опасна игра. Пределно ясно е, че независимостта на Каталуния ще усложни отношенията с Испания, а и с Европейски съюз.
При това не става дума само за такива любопитни обстоятелства като фактът, че след отделянето на Каталуня футболният отбор на „Барселона“ вече няма да участва нито в Първа испанска, нито в европейската Шампионска лига, а ще трябва да рита срещу противници от Сабадел или Херона (на каталунски: Жирона).
Става дума за нещо много по-важно: един регион, който е голям колкото Белгия, тепърва ще трябва да изгражда своя държавна структура. И още: Каталуня автоматично ще излезе от ЕС и по неволя ще се окаже в много неизгодни търговски отношения както с Испания, така и с останалата част от Евросъюза. А еуфорията от извоюваната собствена държавност много бързо може да се превърне в махмурлук.
Гневът на испанското правителство е напълно разбираем, тъй като Каталуния произвежда 1/5 от испанския БВП. Отцепването на тази провинция ще хвърли държавата в още по-дълбока икономическа депресия. Разбираеми са и тревогите на ЕС, защото нищо чудно след каталунския прецедент да се надигнат подобни движения в Страната на баските, в Северна Ирландия, в Южен Тирол, в Шотландия или Фландрия.
ТВЪРДЕ КЪСНО ЛИ Е ЗА ЗАДЕН ХОД?
Резултатът от референдума, който се проведе в неделя нито е легитимен, нито е политически, нито е законен.
До момента испанското и каталунското ръководство се държат като онези наперени младоци от нелегалните автогонки, които надуват тунингованите си автомобили един срещу друг.
За да се избегне катастрофата обаче, след референдума те трябва да преговарят: за справедливо разпределяне на финансовото бреме, за автономните права, за превръщането на Испания от централизирана във федерална държава.
Само, чее не е ясно дали тъкмо Пучдемон и Рахой са способни на това.
