Лауренц Герке
Когато коронавирусната криза за първи път удари през март, европейските лидери и техните съветници се радваха на значителен прираст в подкрепата, но гласоподавателите стават все по-проницателни.
Анкета след анкета показаха обществено обединяване „около знамето“, докато правителствата се бориха със здравна и икономическа криза в мащаб, който не се е случвал след Втората световна война. Тъй като общественият шок отстъпи мястото на необходимостта от издръжливост, избирателите започнаха да задават по-трудни въпроси и да сравняват как са се справили лицата, отговорни за реакцията на страната им.
Ето оценката на POLITICO кой е излязъл от кризата досега – и кой не е успял да излезе /тук със съкращения/.
Ангела Меркел
„Пети мандат поради короната?“ – запита най-големият таблоид в Германия в свое заглавие в началото на април.
Това беше (вероятно) риторичен въпрос, тъй като канцлерът Ангела Меркел многократно е изключила възможността да остане на поста си след като сегашният й мандат приключи през 2021 г. Но това също е доказателство за това колко добре се възприема нейното управление на пандемията – глобална извънредна ситуация, която доведе до нова доминация на канцлерката на немската политическа сцена след седмици бърборене за възможните й наследници.
В резултат на това Меркел, която през април произнесе безпрецедентна телевизионна реч, убеждавайки германците в необходимостта от суровите мерки за блокиране, които правителството трябваше да им наложи, остава най-популярният политик в страната.
Най-новата анкета на Politbarometer, проведена от обществения телевизионен оператор ZDF, показва, че тя е фаворитката на германците, с малка преднина пред баварския премиер Маркус Зьодер – един от възможните кандидати да я наследи като канцлер. Проучването на анкетите на POLITICO дава на нейната коалиция ХДС/ХСС 39 процента, което е 12 пункта повече, отколкото в началото на кризата.
Борис Джонсън
В контраст на Меркел британският премиер Борис Джонсън нямаше „добра“ криза. Той, изглежда, се лута между погрешна стъпка и пълно бедствие в отговора си на кризата.
Започна се с решение да се влезе в изолация по-късно от други страни (седмица по-рано можеше да намали наполовина броя на смъртните случаи, обяви един ключов научен съветник). Последва неуспех в увеличаване на тестването и проследяването с месеци, което завърши с решението в четвъртък страната да се откаже от приложението за проследяване на контакти, което правителството проверяваше от седмици. Имаше и експлозия на случаи в домове за възрастни хора, като заразата бе разнесена от пациенти с коронавирус, изписани от болници без тестване. Накрая имаше и подигравки с пестеливото обяснение на Джонсън за плана на правителството за излизане от ограниченията, съпроводен с призива „останете нащрек“.
Обединеното кралство регистрира трагичен брой от над 300 000 регистрирани случаи на зараза и над 42 000 смъртни случаи от COVID-19 – най-лошият резултат в Европа и само зад САЩ и Бразилия в световен мащаб.
Въпреки ужасните цифри, британската общественост изглеждаше сякаш може да бъде снизходителна към премиера, предвид безпрецедентните предизвикателства, пред които е изправено правителството му. Така беше, докато Джонсън не реши да защити главния си съветник Доминик Къмингс, който направи нещо, което изглеждаше за много хора като грубо нарушение на правилата за изолация. Предимството на правителството над лейбъристите се срина с 8 процентни пункта за същата седмица.
Андерш Тегнел
Междувременно в Швеция главният епидемиолог на страната Андерш Тегнел пое голяма част от вината за „хлабавия“ отговор на коронавируса в Стокхолм и високата смъртност, с която той бе свързан.
По-рано този месец Тегнел призна в интервю, че няма да предприеме същите стъпки, ако може да премине през пандемията отново от самото начало. Той обаче не каза, че подходът на Швеция е бил грешен, като се има предвид, че все още не е ясно как ще играе в дългосрочен план.
Независимо от това, шведската общественост става все по-критична към правителствения подход на коронавируса, който до голяма степен беше разработен от Тегнел.
Себастиан Курц
Австрийският канцлер понякога е осмиван заради пламенните си описания при представянето на правителствената политика по време на кризата.
„Нашият канцлер представя пандемията … сякаш това е състезание по ски, където четирима австрийци са на първите три места“, пошегува се през май австрийският комик Йозеф Хадер, като се позова на честите публични изяви на Курц, в които възхвалява управлението на кризата от правителството си.
Но макар самохвалството да спечели на Курц и неговата консервативна партия ÖVP пренебрежението на опозицията, избирателите изглеждат удовлетворени. Когато канцлерът обеща „възкресение след Великден“ през април, докато пандемичните мерки за ограничаване бяха най-рестриктивни, одобрението му достигна 55%. Сравнително ниският процент на заразените в страната също означаваше, че мерките за блокиране могат да бъдат облекчени седмици по-рано, отколкото на други места в Европа.
Емануел Макрон
Макрон обяви „война“ на коронавируса в средата на март, когато той каза на френския народ, че придвижването му ще трябва да бъде силно ограничено. След това дойде блокирането и с него се възстановиха рейтингите за одобрение на френския президент, който премина през трудни политически времена преди кризата.
Проучване на анкетите, направено от POLITICO показа одобрение за Макрон от 33 процента на 24 януари – в деня, когато във Франция бе съобщено за първия случай на коронавирус. До средата на април то достигна до 41 процента – най-добрият му резултат от две години – като на президента бяха признати заслуги за справянето с кризата, въпреки че цялостното представяне на държавата беше видяно от анкетираните в по-критична светлина.
Сега обаче нещата отново започват да изглеждат по-трудни за Макрон. Числата в анкетите отново се насочват надолу, тъй като френските избиратели поглеждат през границата към Германия, като се смята, че Берлин е свършил по-добра работа в справянето с пандемията.
