Православната църква отбелязва един от 12-те основни празника – Възнесение Господне. На 40-ия ден след Възкресението на Христос, Той се среща за последен път с учениците си, напътствайки ги за разпространението на вярата и обещавайки им помощта на Светия Дух.
През 40-те дни след Възкресението, Иисус се явявал нееднократно на своите ученици, наставлявал ги и им разяснявал истините на Царството Божие. Той потвърдил обещанието си за идването на Утешителя, Светия Дух, който е трето лице на единия Бог. Освен това им възложил да проповядват Неговото спасително учение на народите. На четиридесетия ден, Той се явил отново, за последен път.
Апостолите били събрани на молитва, очаквайки изпълнението на Божието обещание. Христос се явил пред тях, говорил с тях и ги отвел на Елеонската планина, близо до Йерусалим. Изпълнени с удивление след Възкресението, някои от учениците помислили, че Иисус ги е отведал да обяви Свое земно царство, каквото очаквали евреите. Но Той им говорел отново за слизането на Светия Дух, което ще се случи на Петдесетница, и за Неговата благодатна сила, която води и оживотворява Христовата църква.
Докато се изкачвали на планината, Христос вдигнал ръце, за да ги благослови. Докато ги благославял, Той се отделил от земята и с облак започнал постепенно да се възнася към небето, докато изчезнал от техния поглед. Апостолите се поклонили на Отца и дълго не могли да се откъснат от чудесната гледка. В този момент пред тях се появили двама ангели в бели одежди, които им казали:
„Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“.
Така те потвърдили думите на Христос за Неговото второ пришествие и всеобщото съдилище. Заедно с апостолите присъствала и света Дева Мария.
В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат срещу градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с почитането на мъртвите. Според преданието този ден се приемат душите на всички покойници, освободени след Велики четвъртък.
Според българските народни вярвания, на 40-ия ден след Великден идват самодиви. Те берят и се украсяват с цъфналия в нощта преди Спасовден росен. Той има лечебни свойства. Затова, в навечерието на празника, всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Според народните вярвания, само през нощта преди Спасовден може да се получи лечение за безплодие.
На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е празник и на хлебари и сладкари.
