Защо има високосна година? 29 февруари, високосен ден, който се случва на всеки четири години.
През вековете опитите за синхронизиране на календарите с продължителността на естествената година са пораждали хаос, докато концепцията за високосна година не е дала възможност да се навакса изгубеното време.
Идеята е, че броят на завъртанията на Земята около собствената ѝ ос, или дните, не съответства напълно на времето, в което Земята обикаля около Слънцето.„Слънчевата година е приблизително 365,2422 дни. Нито един календар, съставен от цели дни, не може да се равнява на това число и просто пренебрежението на тази малка част създава по-голям проблем, отколкото може да се предположи.
Хората в древността са уреждали живота си спрямо наблюденията от небето. Египтяните са засаждали реколтата си в древността в нощта, когато най-ярката звезда е изчезвала, а Древните Гърци и Рим са разчитали на звездите, за да закрепят събитията във времето. Религиозните водачи са искали празничните дни да съвпадат с определени сезони и лунни фази.
Повечето от съвременния свят се придържат към Григорианския календар и неговата система на високосна година, за да синхронизират дни и месеци със сезоните.
Древни начини за измерване на времето
Опитите за съответствие на природните цикли на човешките са били несъвършени от самото начало.
Древните египтяни и други общества от Китай до Рим някога са използвали лунни календари за отчитане на времето.
Но лунните месеци са по средно 29,5 дни, докато годините са само около 354. Така че обществата, които спазвали лунното време, бързо са се разминавали със сезоните поради 11-дневното изоставане.
Други древни календари, докато на шумерите преди 5000 години, просто делили годината на 12 месеца по 30 дни. Тяхната 360-дневна година била със седмица по-кратка от нашата година.
Практиката на добавяне на допълнителни дни към годината е поне толкова стара, колкото и тези системи.
„Когато египтяните са приели този календар, те са били наясно, че има проблем. Те просто са добавили пет дни за фестивали в края на годината“, каза един физик.
Юлий Цезар създава „година на объркване“
През времето на Юлий Цезар, когато се наслаждавал на афера с Клеопатра, лунният календар на Рим се разминава със сезоните с около три месеца, въпреки опитите за коригиране чрез неравномерно добавяне на дни или месеци.
За да възстанови реда, Цезар се обърнал към египетската 365-дневна година, която още през III век пр.н.е. използвала система на високосна година на всеки четири години.
Цезар възприема тази система и обявява 445-дневна „година на объркване“ (46 пр.Хр.) за да коригира дългите години отклонения. След това той въвежда 365,25-дневна година, която просто добавя високосен ден на всеки четвърти година.
Но тази система също има недостатъци, тъй като добавеното ежегодно четвъртина ден е малко по-дълго от останалите 0,242 дни на слънчевата година. Това прави календарната година с около 11 минути по-къса от слънчевата, така че двете се разминават с цял ден на всеки 128 години.
„Оказва се, че ако се вмъкне по една на всеки четири години, това е твърде много“, казва физик от университет и редактор на списанието.
Реформа на правилата за високосна година
Между времето, когато Цезар въвежда системата и 16-и век, това малко разминаване води до изместване на важни дати, включително християнските празници, с около 10 дни.
Папа Григорий XIII намира ситуацията непоносима и през 1582 г., след следващата промяна в календара, създада Григорианския календар.
„Григорий реформира календара и маха десет дни през година. Променя и правилата за високосните дни, за да отстрани проблема“, каза физик.
Сега високосните години, които се делят на 100 се пропускат, освен ако не се делят и на 400, като 2000 г., в което случай се пропускат. Никой не помни последния загубен високосен ден, но отпадането на три високосни дни на всеки 400 години поддържа календара навреме.
Съвременни алтернативни календари
Дори и днес някои календари премахват високосната година, предназначена да ни държи в крак с орбитата, а други напълно игнорират Слънцето.
Ислямският календар е лунна система със само 354 дни, която всяка година се отклонява с около 11 дни от Григорианския календар, въпреки че понякога се добавя един високосен ден.
Китай използва Григорианския календар за официални цели, но традиционният лунно-слънчев календар е популярен в ежедневието. Той следи фазите на Луната и въвежда цял високосен месец веднъж на три години.
Бъдещи усложнения
Сегашната календарна система прави дробните дни на слънчевата и високосната година почти еднакви, като понякога пропуска високосния ден.
Тази система води до средна продължителност на годината от 365,2425 дни, което е само с половин минута повече от слънчевата година. Ще трябва 3300 години, преди календара да се измести дори с един ден от сезонния цикъл.
Бъдещите поколения ще трябва да вземат решение относно високосната година – може би не скоро.
